Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Нов живот за древната епископска базилика в Пловдив

Нов живот за древната епископска базилика в Пловдив

През 313 г. император Константин Велики наложил Миланския едикт на толерантността, с който признал християнството за равноправна религия в Римската империя. Започнали градежи в прослава на християнския Бог, ала по великолепие и красота никой храм не достигнал епископската църква във Филипопол.

Недалеч от католическата църква “Св. Лудвиг” и централния площад в Пловдив (древния Филипопол) лежат останките на най-голямата раннохристиянска базилика по нашите земи. Руините й са открити случайно през 80-те г. на миналия век, при строеж на булевард, който трябвало да пресича храма. След находката маршрутът му е отклонен, а обектът си остава непроучен до 2014 г., когато фондация “Америка за България” решава да финансира цялостното разкриване на базиликата.

Епископската базилика е построена в средата на IV век и това е един от първите и най-големи християнски храмове в тази част на Европа – разказва арх. Николай Трайков. – Тя е епископска, защото намерихме дарителския надпис на епископа за направата на част от нейните мозайки. Базиликата се състои от три кораба - южен, наос /вътрешна част – б.а./ и северен, размерите й достигат до 100 м. дължина и около 40 м. ширина заедно с атрия /атриум, вътрешно дворно пространство/. Нейната уникалност е в това, че имаме два пласта мозайки с обща площ 2000 кв. м., които са изградени един върху друг, вероятно с дистанция във времето от 50 години, добавя арх. Трайков.

Мозайките са повлиявани най-вече от артистичните течения в близкия Константинопол и в източните части на Римската империя, но се отличават и със свой почерк. Най-разпространената техника, която доминира в базиликата, е опус тесалатум – малки разноцветни камъчета във формата на кубчета се подреждат върху влажен хоросан.

Епископската базилика

Мозайките в първия пласт са в четири цвята – бяло, черно, охра и червено. Те изобразяват геометрични фигури и кръстове. А във втория вече говорят с езика на символите. Например, десетки видове птици олицетворяват Райската градина, безсмъртието на душата и задгробния живот.

Епископската базилика

Една от най-значителните композиции е разположена пред централния вход на базиликата и представлява разкошен паун с разперена опашка и медальони на птици около него.

Епископската базилика

Освен мозайките – най-богати и многобройни по нашите земи, са открити изключителни добре изработени архитектурни елементи, като колони, капители, чешма в двора на базиликата.

Имаме намерени и два надписа – продължава архитектът. – Едната стела /плоча с надписи/ съдържа имена на хора, участвали в управлението на града. А “Дионисиевата стела” е една от най-значимите и най-добре запазените от това време в Пловдив и в района. Дълга е 2,20 м. и широка повече от метър. Надписът й изразява благодарността към императора на 45 граждани на Филипопол - членове на култа към Дионисий, че ги е избавил от готите, които нападнали града.

В края на VI – началото на VII в. базиликата започва да запада. Вероятно градът е сполетян от земетресение, което поврежда първия пласт мозайки, нападнат е и от нашественици.

Епископската базилика

Има намерен фрагмент от средновековна фреска, затова се предполага, че през Средновековието на мястото на базиликата се е издигала малка църква – разказва още арх. Николай Трайков. – За съжаление, от този храм не е останало нищо друго. Иначе тук е открит и некропол, в който в същия исторически период са погребани над 200 християни.

Последните свидетелства за храма датират от XIV век, преди той окончателно да изпадне в забвение.

Епископската базилика на Филипопол ще бъде открита официално през октомври. Тя ще бъде превърната в голям културен център и в него реставрираните мозайки ще бъдат разположени на две нива.

Епископската базилика

Експозицията пък ще бъде разделена на 26 тематични зони, които ще разказват цялата история пласт по пласт – с помощта и на виртуалната реалност. По този начин, когато застанете в съвременната сграда на определено място, ще можете да видите как е изглеждало то в античната базилика, добавя архитектът. / БНР

Поделиться:

Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови