Защо се подготвя ново райониране на България

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков представи миналата седмица на депутати варианти за ново райониране на България. Не става въпрос за административна реформа, а за преодоляване на несъответствия с изискването на Евростат населението във всеки район да не е под 800 000. Такова несъответствие има основно в Северозападна България, но се очаква до 2 години да настъпи и в Северният централен район. Моментът на новото райониране също не е случаен. Решение е необходимо до края на годината заради подготвяната нова седемгодишна бюджетна рамка на ЕС за периода 2021-2027 г.

Същинските преговори за новата бюджетна рамка се очакват през май, а един от големите въпроси около нея ще е Кохезионната политика. Средствата за тази политика са застрашени от съкращения, поради предстоящото напускане на ЕС от Великобритания, а връзката между европейските пари за сближаване и новите райони на България е съвсем пряка. Т. нар. райони за планиране или статистически райони на ниво NUTS-2 по европейската класификация се обособяват основно за статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат. Но това деление се използва също за разработването на Кохезионната политика на ЕС и разпределянето на средствата по нея.

Българското правителство си поставя и целта, чрез новото деление да създаде и условия за нова регионална политика, при която тя да престане да е допълнение към секторните политики и да допринася за едно по-балансирано развитие на съответните териториални единици. При сегашния програмен период това не е така и се наблюдава концентрация на ресурси основно в големите градове, при което населението на периферните намалява.

Последното явление има потвърждение в обявената най-нова статистика за българските градове. През миналата година има увеличение на населението в пет областни центъра, а от общо 257 български града увеличение на населението е регистрирано само в 25, като най-голямо е то в столицата София. Същевременно градовете с население под 1000 души са се увеличили с един и станали вече шест. / БНР

Читайте
новости: