Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Ще донесе ли числото 13 късмет на АЕЦ „Белене“?

Ще донесе ли числото 13 късмет на АЕЦ „Белене“?

13 фирми подадоха във вторник в София заявки за участие в осъществяването на проекта за втора българска атомна електроцентрала в Белене на брега на Дунав. В срок от 90 дни български експерти ще проучват офертите и ще кажат кои кандидат-строители влизат в късия списък за водене на конкретни преговори, които трябва да завършат след около година.

Проектът за втора българска атомна електроцентрала е на около 40 години и перипетиите около него наподобяват истинска сага. След като при социализма строителството така и не започна поради задлъжнялост на държавата, новата енергийна мощност стана отново актуална в годините на демокрацията. Но и в тези условия не й провървя особено добре. Строителството ту започваше, ту спираше, даже след национален референдум парламентът наложи през 2012 г. вето върху проекта. То изкара няколко години, през които започнатият, но стигнал доникъде строеж, постепенно се превърна в изоставена на произвола на съдбата гигантска строителна площадка, забравена от всички.

Постепенно обаче властите в София си дадоха сметка, че в тази площадка са вложени около един милиард евро и че тези пари не трябва да отиват нахалост. Още повече, че при едно от многото често сменящите се български правителства се стигна до поръчка руската компания Атомстройекспорт да произведе два атомни реактора по 1000 мегавата на стойност над 600 млн. евро. Старателно и в съответствие с договора, руският производител изработи реакторите и ги достави на България, въпреки ветото на парламента. Така се оказа, че страната разполага с атомни реактори, които няма къде да монтира, защото на строителната площадка не се прави нищо. След дълги и мъчителни преговори, и след международен арбитраж, българските власти с неудоволствие платиха парите на руснаците за полученото оборудване, което и в момента си стои неразопаковано на склад. Това очевидно не можеше да продължава, защото платените средства за уж замразения проект достигнаха внушителната сума от 2 млрд. евро. На помощ дойдоха и учените от Българската академия на науките, които бяха помолени да кажат да се строи ли централата или не. Потърсени бяха и евентуални клиенти за руските реактори, но без особен успех.

В крайна сметка ветото падна през 2018 г. и в София решиха да се опитат да построят централата, но без повече да се влагат публични средства. Затова и бяха отправени покани към големи компании от атомния бранш, които да станат стратегически инвеститори в централата, но без каквато и да било държавна помощ или бонуси. Сега тези фирми станаха известни и техният голям брой – цели 13, изненада приятно даже властите. Ще донесе ли числото 13 късмет на тази атомна централа е още рано да се каже. Надеждите обаче са големи и на пръв поглед основателни. Седем компании, между които две изцяло български, една, регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ "Белене", съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. Сред тях се открояват имената на изключително авторитетни и мощни потенциални инвеститори от атомния сектор – руската Росатом /без нея нищо не може да се свърши, защото в крайна сметка тя е произвела реакторите/, Китайската национална атомна корпорация CNNC, Корейската хидро и ядрена корпорация /Korea Hydro & Nuclear Power Co./ и т.н. Като доставчици на оборудване и при финансовото структуриране на проекта, който не трябва да надхвърля 10 млрд. евро, обещават да се включат американците от General Electric и французите от Framatome, а Северна Македония проявява интерес към миноритарно участие и закупуване на ток от бъдещата българска централа, което е стъпка към реализацията на идеята на българския премиер Бойко Борисов централата да стане балкански проект. В този дух се изказа и Теменужка Петкова, подчертавайки че „Проектът АЕЦ "Белене" е важен за целия регион“.

Трудно е да се каже дали проектът АЕЦ Белене ще бъде наистина реализиран, защото освен за пари, тук става дума и за геополитика. Не е много ясно как ще погледнат в Брюксел и Западна Европа, както и отвъд океана на евентуална китайска или руска атомна електроцентрала в натовска и член на ЕС България. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови