Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Пропастта между малкото богати и многото бедни се задълбочава

Пропастта между малкото богати и многото бедни се задълбочава

Министърът на финансите Владислав Горанов съобщи тези дни, че около 193 хиляди от 3.1 млн. данъкоплатци в България декларират за облагане месечен доход от около 4 600 евро или повече. В същото време средната заплата е малко над 600 евро, средната пенсия към 200 евро. Според статистиката заплащането в страната се увеличава и минималната работна заплата достигна 280 евро, но всъщност огромна част от хората имат изключително ниски доходи и близо половината работещи се осигуряват на минимална заплата. Според най-ново проучване на Евростат, цитирано от сайта „Инвестор“, неравенството в българското общество по отношение на доходите се задълбочава и страната е на първо място по отношение на разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в обществото. Тази разлика расте с най-бързи темпове спрямо останалите членове в ЕС и към момента 20% от най-богатите в страната имат доходи 8,2 пъти по-големи от 20-те процента от най-бедните българи. Цифрите са шокиращи и дават повод за размисъл и няколко извода.

Пропастта в доходите между бедните и богатите се задълбочава, въпреки че в Конституцията на страната е записано, че България е социална държава. Това говори на първо място, че държавната политика в областта на доходите не изпълнява една от основните й цели да осигурява приемливи условия за живот на гражданите. Защото от около 1 млн. служители и работници в публичния сектор, малцина могат да кажат, че получават прилични възнаграждения. Дори медицинският персонал в държавните и общински болници тези дни активно протестира с искания за увеличаване на „мизерните“ според тях месечни възнаграждения.

В това, че има хора в страната, които получават европейски заплати и доходи, няма нищо лошо – работили са, работодателите им са имали успешен бизнес с достатъчно печалба за добри възнаграждения, направили са печеливши инвестиции на борсата или в други активи. Тази група от заможни хора е съставена преди всичко от работници и служители в частния сектор и въпреки тазгодишното увеличение от 10% на заплатите в публичния сектор, те си остават значително по-ниски, отколкото в частния бизнес.

Но не трябва все пак да се мисли, че властите не се интересуват от доходите на населението. Финансовият министър Владислав Горанов каза, че за следващата година е заложен нов ръст от 10% на възнагражденията в публичния сектор. 2.5 млн. пенсионери получиха през юли 5.8% увеличение на пенсиите, за 2020 г. се очаква ново увеличение от 6,6%.

Всъщност проблемът с неравенството на доходите не е само български, наблюдава се почти навсякъде по света и тревожи международни организации като МВФ и Световната банка, ЕС (където 22.5% от населението е в графата „бедни“), политици, управници, икономисти и социолози. Защото т.нар. средна класа, тази, която трябва да е в сърцето и в основата на модерното общество, в много страни става все по-нестабилна, за сметка на широко разтворената ножица между заможните и неплатежоспособните слоеве от населението. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови