Всеки трети българин живее в бедност и това определя очакванията му за промяна
Здравеопазване, помощ за дребния и среден бизнес да излезе от кризата, образование. Това са първите три сфери, в които българите смятат, че държавата трябва да насочи усилия и финанси.
Следва борбата с корупцията и престъпността (на шесто място), но пък оправянето на правораздавателната система е чак на десето място в приоритетите, макар 47% да вярват, че тя се влошава, и още 43%, че нищо не се променя.
Две трети (64%) от българите смятат, че абсолютен приоритет трябва да са доброто образование, достъпното здравеопазване и ликвидирането на крайната бедност (трите заедно са обобщени като "създаване на добър човешки капитал" в България). Но също така 27% вярват, че това ще дойде от само себе си чрез повишаване на доходите и стандарта на живот.
Това се казва в изследването "Нов социален договор", разпространено в сряда. То е поръчано и финансирано от фондация "Фридрих Еберт" и реализирано от агенция "Медиана" през юни чрез хиляда телефонни интервюта и представително за пълнолетното население на страната.
Когато стане дума за корупция "на практика, огромната част от обществото живее с убеждението, че закони, норми, правила съществуват формално и е просто въпрос на пари и власт тяхното прилагане или пренебрегване". Влошаване виждат 56%, а ефект от борбата с нея виждат само 9%.
Защитата на околната среда, която тясно се преплита именно с корупцията и прилагането на законите, е довела част от българите до отчаяние и ги кара да смятат, че "Нищо не може да спре парите. Готови са да унищожат всичко - гори, море, планини, въздух - за печалба тук и сега".
Критиките към здравеопазването обаче са особено силни - само 19% смятат, че то се подобрява през последните години, а половината (48%) го оценяват като влошаващо се. Една трета от населението на страната са лишени (или се чувстват лишени) от реална здравна помощ и могат да разчитат само на формална такава.
Реално здравеопазване има само за тези, които могат да плащат! И нещата стават все по-зле!
Това, изглежда, донякъде обяснимо предвид факта, че една трета от населението преценява, че живее в бедност и дори в мизерия. Лансираната идея, че бедността се основава преди всичко на етнически и образователен признак не намира потвърждение в данните от изследването: 65% от бедните и мизерстващите са хора със средно и висше (20%) образование; 80% са от български етнос. Две трети (64%) от бедните и мизерстващите са хора над 50 години, т.е. присъдата "пенсионер".
Участвалите в проучването смятат, че и образованието се влошава (51%) и едва един от седем вижда положителни промени (но се изтъква основно повишаването на заплатите в сектора). / Дневник
- Ако видите грешка изберете текста и натиснете Ctrl + Enter
- бедност