Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Съжителство на мюсюлмански и еврейски храмове бе представено в Кърджали

Съжителство на мюсюлмански и еврейски храмове бе представено в Кърджали

Месец преди мюсюлманския празник Рамазан байрам и в рамките на инициативата „Кърджали: мултикултурен град”, Джамията в Кърджали отвори врати за публична лекция на тема „Османската архитектурна традиция в България: мюсюлмански и еврейски молитвени храмове”. Мултимедийната презентация бе представена от Арт движение „Кръг”, на базата на научни изследвания на историци, предоставили архивни документи и снимки на повече от 20 джамии, между които шедьоври на големия османски архитект Мимар Синан (1489-1588 г.). В частта, посветена на синагогите, бяха представени няколко оцелели храма, построени в османския и пост-османския период.

Да припомним, че на днешната територия на България има археологични данни за еврейско присъствие още от античността, както свидетелства например уникалната мозайка от синагога датираща от III-VI век след Христа, открита в района на църквата „Света Петка“ в Пловдив.

 Джамията в Кърджали

Сред публиката в джамията, ученици от село Енчец можаха да научат приликите и разликите в ритуалните употреби на култовите сгради на двете религии. Домакин на събитието беше районният мюфтия Бейхан Мехмед.

Радост Николаева, организатор и лектор, представи най-впечатляващите примери от османското архитектурно наследство, като Томбул джамия в Шумен, Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив, джамията на Осман Пазвантоглу във Видин, „Баня баши” джамия в София, Свиленградския мост, Тюрбето на Ак Язълъ Баба край село Оброчище и др. Презентацията наблегна на хилядолетния процес на преобразяване на дадено култово място, което се превръща от тракийско светилище в ранно-християнска базилика, по-късно в средновековна църква, в джамия и после пак в църква.

От 12 години Арт движение „Кръг” се е наложило като посредник за сближаване на различни културни общности в Кърджали. По темата разговаряме с Радост Николаева, председател на асоциацията.

Джумая джамия в Пловдив

Ние отдавна работим върху събиране и документиране на семейна памет на турски фамилии в региона на Кърджали, като и на техни роднини, които живеят в Турция. През 2011 година започнахме проект на тема османската култова архитектура в България за научно популярни цели. Изследванията на историци показват вечния живот на духовните обекти, които преминават от една религия в друга. В строителството на джамиите участват български майстори, стилове се предават, имало е влияние на култури. Новото е, че за първи път добихме смелост да влезем в религиозен обект като джамия, за да покажем цялото разнообразие и красота на османската архитектура, включително и на еврейските храмове.

Това е малко известно, но в Кърджали е имало еврейска сефарадска общност. Синагогата е построена през 1924 година, но през 50-те години претърпява пожар и нищо от нея не е останало. Сега има мемориална плоча, която отбелязва местонахождението на синагогата.

Голямата синагога в Пазарджик

Според Радост Николаева става дума за иноваторско събитие, благодарение също на подкрепата на Районното мюфтийство. Повод за това е и участието на организацията на евреите в България „Шалом”. Те предоставят на асоциацията мемоари на Естер Ниего от Израел, родена в Кърджали през 1935 г., и дъщеря на първия местен лидер на общността в града по това време Нисим Ниего. Тя е и основателка на културно-просветната еврейска женска организация в Кърджали (1931 г.). От своя стана Зафер Галибов, който е един от най-известните наши фотографи, подарява на Арт движението „Кръг” диск със снимки на синагоги в настоящото им състояние. Самият той е роден във Видин, баща му е от турски, майка му от еврейски произход. Еврейската общност в Кърджали оцелява по време на Втората световна война, въпреки че България е съюзник с нацистка Германия. Но през 1949 г., след установяването на комунистическия режим в България, всички отплават в нощта на 14 януари за Израел с кораб от Бургас.

За Радост Николаева младите в Кърджали с ентусиазъм участват във възраждането на многоликото им културно наследство. Те рисуват, пеят, творят заедно. И не за да възпроизвеждат клишета на тема мултикултурализъм.

Аз не съм привърженик на говоренето за толерантността, тя не е достатъчна. Толерантността е просто един вид културна учтивост, даже културна дистанцираност и безразличност. Въпросът е как да насърчиш всички участници да ползват мултикултурните ресурси, за да създават нов тип култура и гражданско самосъзнание. Така както става в други градове, като Одрин и Палермо. Бих искала Кърджали да прилича на тези места, защото той носи средиземноморски дух. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови