Мащабен проект ще дигитализира културно-историческото ни наследство и природни богатства

Българската природа и културно-историческо наследство са визитната ни картичка в чужбина. Тяхното опазване и популяризиране би привлякло повече туристи в страната ни през цялата година, разкривайки им нови и непознати досега места, забележителности, занаяти и обичаи.

Тази цел си поставя и мащабният проект „Приятели на българските съкровища 2016-2020“, започнат от Националния научен експедиционен клуб към ЮНЕСКО (ННЕК). За 5 години с помощта на 1200 доброволци ще бъде събрана и представена в цифров вид информация за всички обекти от културно-историческото ни наследство, биоразнообразието и природните ни забележителности. Огромната по обем работа ще бъде извършена предимно от млади изследователи, избрали да се занимават професионално с наука в различни области като история, археология, културология, етнология, изкуствознание.

Повече за обхвата на този мегапроект ще научим от председателя на ННЕК Кристиян Калчев:

Като казвам всички, разбирайте наистина всички обекти. Изключение правят онези, които вече не са в състояние да бъдат посетени и не могат да поемат никакъв туристически поток. Като говорим за цялото културно-историческо наследство, трябва да уточня, че това са обекти, които са подавани предварително от страна на общинските администрации. Дигитализирането се извършва по общини. Естествено при работата на терен изникват нови обекти, които са нематериални, например традиционни песни. За мен беше изключително важно, че екипите, които работиха в първите две общини - Дряново и Тутракан, нямаха предварително нищо общо с тях. Това са млади хора, които останаха очаровани от това, че са научили нещо ново. Това допринесе за изграждането на младите лидери в сферата на хуманитарните науки и запознаването им с историята на даденото място, както и за популяризирането му в самата държава.

За работа по проекта вече са се записали близо 400 доброволци, 80 на сто са студенти, а другите са общественици и хора от академичните среди. Има и запитвания от редица европейски страни като Гърция, Беларус, Русия, Франция, Португалия.

Започна и конкретната работа на терен. През октомври две групи изследователи успяха да проучат, заснемат и опишат обекти в Тутракан и Дряново. Проектът неслучайно започна в рибарското градче на Дунав, защото тази година се навършват сто години от сраженията между българи и румънци за освобождението на Южна Добруджа през 1916 година, останали в историята под името Тутраканска епопея. Сред избраните забележителности в града са Музеят на Дунавския риболов и лодкостроене и архитектурният резерват „Рибарска махала“.

До края на годината предстои да бъдат проучени още 8 общини - Враца, Брацигово, Божурище, Ивайловград, Добрич, Каварна, Белоградчик и Димитровград. През 2017 година доброволци ще работят на територията на още 50 общини. При избора на обекти за проучване, те се ръководят от това дали те отговарят на критериите безопасност, достъпност за хора с увреждания и уникалност.

Макар и да се разчита на доброволчеството, за изпълнението на проекта „Приятели на българските съкровища“ са необходими близо 6 милиона лева. Финансирането се набира с дарения. Догодина ще бъде пуснато и мобилно приложение, което дава възможност на туристите да планират посещението си на съответния обект и да видят актуални снимки на неговото състояние. На третата година е предвидена актуализация на вече събраната информация. Към края на 2020 година целият информационен масив ще бъде достъпен на български и английски език на адрес friends-bulgaria.eu/bg/. Освен това ще бъде издадена луксозна брошура на немски, френски, английски и руски език, в която ще бъдат представени част от вече дигитализираните обекти. / БНР

Читайте
новости: