Бъдни вечер – празник на смирението, благодарността и надеждата

Бъдни вечер е, българският празник на смирението, благодарността и надеждата. Независимо че не всички спазват целия период на Коледните пости, българите се събират около традиционната трапеза. Дори и онези, които изобщо не признават християнската традиция за 40-дневно въздържание от определени храни и напитки, от неправилни помисли и постъпки. За няколко поколения, израсли между 40-те и 80-те години на м.в., празникът е бил или непознат, или затворен в много тесен семеен кръг. През последните десетилетия си припомняме традициите всяка година във времето преди празничните дни. Няма да е преувеличено, ако твърдим, че във всяко читалище, културен дом, училище, музей се правят възстановки на обичая. Не можем да ви разкажем за всички подобни събития, но ще ви предложим старинни песни, които са съхранили духа на ритуалите около подготовката на празника.

След като през IХ век България приема християнството като официална религия, фолклорният и църковният календар намират допирни точки, като това се отнася преди всичко за големите празници. Образите на християнските светци се появяват в народните песни, както и образът на малкия Исус. Една старинна песен от репертоара на Сестри Бисерови разказва за „дърво високо, Боже дърво“, под което седи Богородица и на ръце държи „Ристоса, дете малено” (малкото дете Христос). За чудодейното израстване на „Боже дърво високо“ е и песента на вокалната формация „Светоглас”.

Това, което спазваме на Бъдни вечер, е не само постната трапеза, но и броят на постните блюда – най-малко седем и винаги нечетен брой. Сред тях задължителни са варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, лук, чесън, мед, тиква, пресни плодове, вино, ракия... В много домове и днес месят специални хлябове, покрити с украса. Вярва се, че символите, приготвени от тесто, носят плодородие и благоденствие. Някога подреждали обредните храни на пода, върху слама, покрита с ново платно. Трапезата не се прибира – според поверието през нощта от нея ще се хранят душите на покойните членове на семейната задруга. А огънят в огнището не бива да угасва.

В началото на декември обичаите около Коледа и Бъдни вечер бяха представени в Благоевград, при това от деца на възраст между 10 и 11 години. Традиционни са възстановките „Край огнището на Бъдни вечер” и в Регионалния исторически музей в гр. Търговище. Детска школа „Бит и фолклор“ в гр. Плевен пък търси път към младите почитатели на традициите чрез празнично шоу, от което малчуганите научават каква е трапезата на Бъдни вечер, виждат обичая, могат да участват в тематични игри и забавления. В Пловдив, градът, избран за Европейска столица на културата през 2019 г., наред с представянето на българските народни обичаи, ще може да се види и възстановка „Кошарата на Младенеца“, изпълнена от ученици в горните класове на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Разбира се, истинското средище на възродените фолклорни традиции си остават селата, дори ако са разположени около столицата – Бистрица, Владая, Герман, Лозен и много други, разбира се. / БНР

Читайте
новости: