Момчил юнак – защитникът на Родопите

Много стихийна мощ таи в недрата си нашата земя. С нея са закърмени знайни и незнайни юнаци, а споменът за тях се предава в народните песни и легенди за пример на идните поколения. Сред най-личните от тези герои бил Момчил войвода, за когото ни разказва археологът д-р Николай Бояджиев, уредник в Регионалния исторически музей на гр. Смолян:

През 40-те години на XIV век в продължение на 2 години между 1343 г. и 1345 г., Момчил управлявал в началото като васал на Йоан Кантакузин, а после като независим владетел. Той е владял района на средните и южните Родопи и част от Беломорието. Загива в битка, борейки се срещу османските нашественици едва 40-годишен, на 7 юли 1345 г. Според историческите извори, в сражението срещу обединените сили на турци и византийци той проявява голям героизъм. След завладяването на Балканите от османците хората са имали нужда от герои, които да им бъдат за пример и поради тази причина в паметта на населението на Родопите се запазва легендарният образ на войводата.

Момчил получава две висши византийски титли. През 40-те г. на XIV век във Византия се води гражданска война. Враждуващите лагери са на регентите на малолетния наследник Йоан V Палеолог – от една страна майка му Анна Савойска, а в другия лагер е самопровъзгласилият се император Йоан Кантакузин, който назначава Момчил за управител на Родопите, разказва Николай Бояджиев. За да привлече Момчил на своя страна, през 1344 г. императрицата Анна Савойска го удостоява с една от висшите византийски титли по онова време – деспот.  От своя страна, Йоан Кантакузин също търси съюз с Момчил и го удостоява с втората по ранг след императорската титла севастократор. В крайна сметка, обаче, никой не успява да го спечели на своя страна. Той следва своите си интереси и враждува ту с едната, ту с другата страна. Момчил получава във владение две крепости в Родопите, една от които – Подвис. Разширява владенията си, превземайки крепостта Ксанти и я прави своя резиденция. В борбата си с османските нашественици печели битката при Абдера (в днешна Гърция). През ранното лято на 1345 г. византийците на Йоан Кантакузин и неговите турски съюзници успяват да унищожат войската и самия Момчил. Това се случва на 7 юли 1345 г. при крепостта Перитор, на брега на Бяло море.

Историческата личност Момчил войвода и легенарният образ на Момчил юнак тясно се преплитат, разказва Николай Бояджиев:

Той е бил доста харизматична личност, едър, снажен мъж. Османският хронист Енвери пише за него, че бил висок, колкото двама души, и наподобявал минаре. При обсадата на Комотини всички, които го видели, се смаяли от външния му вид. Освен неговия героизъм, външният му вид също допринася за превръщането му в легенда. Изворите споменават, че хората, които следвали Момчил, по-скоро биха предпочели да умрат, отколкото да го изоставят. В битката при Перитор, в която той загива, неговата армия се държала здраво на бойното поле, докато той бил жив, въпреки многократно превъзхождащия я противник.

Днес сред следите от дейността на Момчил по нашите земи, е Момчиловата крепост край село Градът в община Смолян. Д-р Бояджиев е сред нейните изследователи:

Момчилова крепост има два периода на обитаване. Единият е в края на V – началото на VI в., в ранновизантийския период, когато е изградена, най-вероятно по времето на император Анастасий I или на Юстиниан, но след това е опожарена от славяните. През ХI в. крепостта е възстановена, след което функционира до османското нашествие през 70-те години на ХIV в. Тя е позната сред местното население като Момчилова крепост. В един от писмените извори – „История” на императора Йоан Кантакузин, една от крепостите, дадени във владение на Момчил, е спомената под името Подвис. Оттам е дошло името на село Подвис, което се намира в подножието на Момчиловата крепост, от южната й страна. В паметта на местните хора, от XIV век досега е останало в народната памет, че тя е била владяна в даден период от Момчил.

През 1966 г. крепостта е обявена за археологически паметник на културата с национално значение. Споменът за Момчил, както пише чешкият изследовател Константин Иречек в своята „История на България”, е запазен и в херцеговинския Пирлитор, и в Пирот, днешна Сърбия, където поради съзвучие на имената се е пренесло мястото на легендата от забравения крайморски Перитор. Няма как да посетите Пирот, без да видите символа му – крепостта Момчилов град. / БНР

Читайте
новости: