„Лазаре, драго ли ти е“
Седмица преди Великден и ден преди Цветница църквата прославя възкресението на Лазар. В българския фолклор този празник се свързва с пролетта като преходен период и символ на възкресението на живота, пробуждането на природните енергии, на младостта и новото начало. Лазаре, излез вън! – според евангелските текстове с тези думи Христос се обърнал към своя приятел и извършил чудодейното му възкресение.
Лазаре, драго ли ти е, че иде пролет весела – питат митичния Лазар в някои народни песни, изпълнявани на празника. Описва се и настъпването на пролетта, когато всичко от земя излиза, всичкото цвете разцъфва. В песента на Галина Дурмушлийска е разцъфнал червеният трендафил и моравият люляк. А млада невеста седи под люляка и ниже бял и червен трендафил, за да го сложи на шапчицата на своето дете.
Лазаруването е обред, който има огромно значение за социализацията на младите момичета. Счита се, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи. Освен това може да я открадне змей и да се ожени за нея. Групите от лазарки обикалят цялото село. Вярва се, че носят на всички здраве и благоденствие. Песните се предават от тези, които вече са участвали в обичая. Разучаването им става от средопостница (средата на постите преди Великден). Някои от текстовете са пожелания към самите лазарки: Иди си, иди, Лазаре. Догодина пак да дойдеш. Ако не ме завариш (сред момите, а съм сред невестите), кукла ще ти донеса. Девойките обещават на Лазар и по-богати дарове, ако на следващата година ги завари с дете на ръце.
Лазарски песни има за всеки член от семейството, за различни професии и занятия, дори за момината градинка и за трендафила, под който са поставили котела с пръстените за наричанията на Цветница.
Ако в къщата има мома, която не е сгодена, ѝ пожелават с песен скоро да се задоми.
Тук ми казаха, Лазаре, (че има) мома хубава, мома гиздава. Да излезе, да я видим дали е годена, ако не е да я годим навръх Великден с пъстро яйце, да я оженим навръх Гергьовден – с шарено агне
Домакините даряват момичетата с бели яйца и пари. Парите те ще си разделят по-късно, а яйцата ще боядисат за Великден.
Описвайки символичен кръг, лазарките задължително се връщат там, откъдето са тръгнали. През цялото време пеят, танцуват, а ако срещнат пътник, изпълняват за него специални песни. Вечерта се разделят и се уговарят къде ще се срещнат на другия ден, за да извършат кумиченето – още един важен предженитбен обред. / БНР
новости:
