180-ата годишнина от рождението на Васил Левски води рекорден брой младежи по неговите стъпки
На 18 юли отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски. Апостолът на българската свобода, както го наричат още приживе неговите съратници,изгражда мрежа от революционни комитети и успява да пробуди жаждата за свобода у българина след петвековно османско иго. Днес името на Левски е синоним на себеотрицание, честност, борбеност и вяра в правото на всеки човек да живее свободно и достойно.
„По стъпките на Левски“ – с тази идея преди 23 години плевенският учител по история Васил Копчев тръгва от Троянския манастир и обикаля местата до Сопот и Карлово, свързани с дейността на Апостола. Днес в предизвикателството да прекосят билото на Централния дял на Стара планина участват близо 300 ентусиасти, разделени в седем лъча. Работим предимно с ученици от плевенски училища, пояснява д-р Галя Цветкова, която от две години е ръководител на националния поход.
Теренът през билото на Централен Балкан е сложен, хижите са с ограничен капацитет, поради което се сформират групи от по 30-40 човека - ученици с планински водачи, учители и лекари. Д-р Цветкова разказа още, че подготовката на похода включва обучения по планински техники, посещения на исторически обекти и музеи, запознаване с живота на Левски и негови сподвижници от плевенския край. Именно от Плевен е Данаил Попов, наричан „дясната ръка на Апостола“. За тези 23 години учениците, с които работихме в началото, пораснаха и вече в похода се включват и техните деца. Тази година имаме 15 дечица на възраст от 1 до 7 години.
Всички участници в похода ще се включат в тържествата, които община Карлово организира по повод годишнината от рождението на Васил Левски, но най-вълнуваща е вечерта, когато по традиция младите хора се събират заедно, за да се забавляват, изпълнявайки патриотични народни песни и хора.
В своята самоотвержена работа по организацията на революционно-освободителното движение Васил Левски на няколко пъти обикаля България, като се спира в малките селища и манастирите, където е била по-малка вероятността да бъде открит от турските заптиета. Именно поради тази причина почти всяко българско населено място пази легенда, свързана с Апостола.
Едно такова селце е тетевенското Голям извор, където в тези дни нарекоха пешеходната част пред местното читалище на името на Васил Левски, а специална-къща музей пази реликви, свързани с делото му. И това не е случайно– именно тук в есента на 1872 година Левски открива „Първия окръжен революционен комитет в Българско“, както сам го нарича.
Животът в нашето населено място тече в нормалния за България ритъм, но стане ли дума за Левски, нещо във въздуха се променя. Хората започват да разсъждават, сякаш не предците им, а те самите са били с него, разказва кметът на Голям извор Илиян Маринов. Той е особено горд, че селото му пази старинния хан – мястото, където е създаден Първият окръжен революционен комитет, който днес е къща-музей „Васил Левски“.
Сградата е автентична, тя не е опожарявана или разрушавана, затова всеки, който пипне гредата над входната врата, може да бъде сигурен, че се докосва до място, докосвано и от Апостола на свободата. Запазена е старата ковачница, служила за изработка на инструменти и сечива, но също така и за направата на патрони и оръжие, необходими за освободителната борба.
Пази се и кацата за вино, в която Левски се е криел при внезапни проверки. И тук има легенда, че ханджията е слагал вътре голям мех с гроздов еликсир. Така, когато влязат заптиетата, ханджията започвал да точи вино и никой не дръзвал да отваря кацата, а Васил Левски оставал скрит.
Одърчето, на което е почивал Апостолът. Вижда се връвчицата, която е слагал на ръката си - при опасност ханджията дърпал другия край, за да го събуди, без да вдигат шум.
“Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен“ – пише Апостолът на свободата Васил Левски в далечната 1872 година в писмо до основания от него Първи революционен окръг в Голям извор. Месеци по-късно Апостолът е заловен и в един февруарски ден на 1873 година е докаран до своята Голгота – бесилото, което се е намирало близо до мястото, където днес в София се издига паметникът на Васил Левски. Привидно спокоен, Левски приема последно причастие с думите: “Всичко, което съм сторил, сторих го за Отечеството“.
Българският народ успява да се освободи от османските завоеватели през 1878 г., а заветът на Апостола за „Чиста и свята република“ продължава да бъде част от националния идеал и стремежите на родолюбивите българи. / БНР
новости:
