11 български града бяха домакини на европейската „Нощ на учените“

Най-лесният начин да заличите интереса на едно дете към науката е като го накарате да прочете по дадена тема в прашните дебели книги, които от години пазите в библиотеката вкъщи. За добро или зло, днешната действителност и светът, в който децата растат, са различни от тези, в които сте живели вие, и колкото по-бързо приемете новата реалност, толкова по-лесно ще бъде да се приспособите към нея. Днес мястото на науката не е само в университетите, изследователските центрове и музеите, а навсякъде в нашето всекидневие.

Именно затова, целта наевропейската инициатива „Нощ на учените“ е да покаже отблизо хората и тайните, които са в основата на множество експерименти и разработки в различни области. Интересът е огромен, а доказателство за това е ежегодното нарастване на броя на участниците, както и на градовете-домакини. В десетото издание тази година, участие взеха 11 български града - Благоевград, Бургас, Варна, Котел, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Смолян, Стара Загора и София. В столицата събитията бяха разпръснати на 14 места, сред които са Ларгото, Националният политехнически музей, Астрономическата обсерватория на Софийския университет и София Тех Парк. В София Тех Парк учени от единадесет лаборатории демонстрираха своята работа и увлекателно обясняваха на малки и големи за своите изобретения. За всички тях паркът е място, където могат да сбъдват мечтите си и с уменията си, да бъдат полезни на обществото. Срещаме се с Явор Папазов, който е един от основателите на лабораторията по киберсигурност.

Лабораторията ни е създадена с финансиране от ЕС и наш принципал е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което споменавам, тъй като основната ни цел е да повишим конкурентноспособността на българската икономика, чрез инвестиции в областта на киберсигурността. Ние сме фокусирани върху изследователската дейност и се занимаваме с проекти, които могат да улеснят прилагането на иновации в областта на киберсигурността към българските предприятия.

Две презентации бяха посветени на това какво се случва с компютър, заразен с вирус, както и на опасностите, които крият незащитените безжични мрежи. Според Явор, използването на мрежите не е безопасно, тъй като администраторите им не са наясно с отговорността, която поемат и не полагат достатъчно грижи за защитата им. Така те излагат всички данни и разговори, проведени в мрежата им, на риск от подслушване и проследяване.

В рамките на събитието бяха представени и няколко робота. За един от тях екип от ученици от Технологичното училище по електронни системи към Техническия университет в София под ръководството на инженер Росен Витанов създава програма, която да го научи да говори на български език. Първият му тест е бил на 15 септември, когато посреща, а и води учениците до класните стаи в училището.

А какво ще кажете ако имате очила, с които можете да виждате как работят всякакви електрически уреди? Сигурно мислите, че такива няма, но грешите. Създадени са за скандинавска компания, свързана с морската индустрия За тях ни разказва Кристиян Михайлов от компанията-производител:

Ние сме българска софтуерна компания, която прави софтуер, базиран на Майкрософт, основно за страните от Скандинавия и Западна Европа. Представяме очилата на Microsoft Hololens. Това, което очилата показват, са обекти в 3D модели, които са в реална среда. Наричат го споделена реалност. Това, което ние разработваме с тези очила, са различни симулации с обучителна цел. С тях инженерът, който ги използва, има възможност да види какво се случва с определена част на кораба. Всичко това се случва в реално време.

Събития като „Нощта на учените“, показват две неща. Въпреки недостатъчното финансиране на образованието и науката, желанието да създадеш нещо свое е по-силно и те кара да продължаваш, независимо от условията, в които работиш. Но и за пореден път повдига въпроса какво се случва с парите, отделени за наука и как се изразходват те? / БНР

Читайте
новости: