Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Българският храм „Св. Стефан” в Истанбул блести с цялата си красота на Златния рог

Българският храм „Св. Стефан” в Истанбул блести с цялата си красота на Златния рогснимка: bnr.bg

На 7 януари цялостно реставрираната българската църква „Св. Стефан”, наричана още Желязната църква в Истанбул, ще бъде тържествено преосветена. На официалното откриване заедно в църквата ще служат вселенският патриарх Вартоломей Първи и българският патриарх и софийски митрополит Неофит. Църквата ще отвори врати в присъствието на министър-председателя на България Бойко Борисов и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и министри от двете страни, владици и над 1000 гости.

Реставрацията на този уникален паметник на българското историческо наследство продължава шест години и стойността на ремонта е 15 милиона турски лири (близо 4 млн евро), осигурени от Истанбулската голяма община. За църквата и духовния живот на цариградските българи разказва отец Ангел, който повече от 13 години служи на православната ни общност в града.

Ремонтът на църква започна през 2011 г. и трябваше да завърши за една година, но реставрацията, поради дълбоката корозия, се проточи и завърши през тази година. Всичко по храма е реставрирано и поправено. Старите орнаменти са свалени. Тези, които могат да се ползват, са реставрирани, а тези, които не можеха, бяха възстановени изцяло и наново отлети, съгласно плановете, запазени от австрийската фирма на Рудолф фон Ваагнер във Виена.

Храмът „Св. Стефан” тази година отбелязва 120 години от построяването си. Той има и огромно историческо значение за страната ни. От нея тръгва независимостта на Българската църква. Княз Стефан Богориди дарява мястото на българската общност в Истанбул за построяването му. Сега отново е готов за богослужения и църковни свети служби. Този уникален храм, където ще се черкуват българите, ще привлича и много туристи и посетители на града.

На територията на Истанбул има много туристически места, които се посещават с интерес и наред с древните исторически паметници църквата „Св. Стефан” е важен обект - отбелязва отец Ангел. Не трябва да забравяме, че през 2007 г. се извършва едно голямо проучване от 100 турски архитекти и в тогавашното състояние на църквата, почти пред разруха, тя беше определена за най-красивия храм на територията на Република Турция. Сега след реставрацията ще бъде едно прекрасно бижу в короната на този град.

В годините на построяването на църквата през XIX век истанбулските, православни българи са около 50 хиляди. Днес те са около 1000 човека. Почитат ли църковните празници и събира ли ги църквата, а и новосъздаденото българско училище?

Моите енориаши, за съжаление, са малко на брой и са на по-голяма възраст. Посещението на богослуженията е най- вече в параклиса „Св. Иван Рилски” в квартал „Шишли”. Там провеждаме повечето служби. В „Св. Стефан”, поради корозията, обхванала желязната конструкция на храма, се служеше само няколко пъти в година. На Богоявление, на Възкресение, на храмовия празник, но хората идват с удоволствие. Запалват свещ, помолват се за своите нужди, възхваляват Бога и така поддържат българщината в своите семейства. А за българското училище - създаването му преди две години беше по инициатива на Българското генерално консулство в Истанбул. В него има три възрастови групи. Подрастващи от първи до четвърти клас. Прогимназиален клас - от 6-и до 8-и. Посещават го основно деца на хора, приходящи от България и на българските изселници. Третата възрастова група е от хора над 35 години, които искат да изучават български език. Между тях има и българи от моето православно паство - завършва разказа си отец Ангел. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.