Рядка сребърна монета със знака на българското европредседателство ще остане за спомен от 2018 г.

Новата възпоменателна монета, която БНБ пусна по повод българското председателство на Съвета на ЕС, предизвика голям интерес сред колекционери и любители-нумизмати. Монетата е с номинална стойност от 10 лева. Тя е изработена от сребро, с частично позлатяване. Тиражът ѝ е ограничен – едва 3000 броя, от които 1000 са откупени от държавата, за да ги използва като подаръци за официални гости. Пред касите на БНБ в София, Бургас, Варна, Плевен и Пловдив се извиха опашки от чакащи, които буквално „разграбиха“ останалата част от монетите и то на цена от 66 лв., определена от банката. Едновременно с възпоменателната сребърна монетас логото на първото българско европредседателство, Централният трезор пусна и разменната с номинал от 2 лева, която е със същото лого. Тиражът й е 500 000 броя, а нумизматите очакват да влезе в употреба след около половин година. За да бъде толкова бързо разпродадена сребърната възпоменателна монета, аз го отдавам на голямата реклама, която й направиха, още преди да бъде пусната. Значение има и важният повод, по който е отсечена – отбеляза Петър Неделев, председател на нумизматичното дружество „Филипопол“ в Пловдив.

Българските монети в международен аспект не са голям обект на колекциониране. Тази монета е насочена към българския пазар, затова тираж от 3-5 хил. бройки е оптимален за България, имайки предвид хората, които отделят средства, за да си купят такива монети. Предполагам, че сред тези, сдобили се с нея, има и такива, които дори не могат да обяснят защо я имат. Чули са, че се пуска нещо рядко, което ще поскъпне и са я купили. Този тип монети не би трябвало да имат дефекти. Секат се при специални условия, при много силен контрол за качество. В нумизматиката дефектите се водят куриози. Обикновено при по-масовите монети – от 1 и 2 лв., се забелязват такива грешки. Например изпаднали букви, завъртане на образа лице-гръб. Има правило, че при отсичането на монетата, като се погледне лицевата страна и като се обърне на 90 градуса, трябва да се получи пак правилен образ от обратната страна. Понякога обаче на поточната линия някоя монетка леко се е завъртяла. Другият вариант е, когато се е зацапала матрицата при повече работа. По принцип, при един стриктен контрол, тези монети би трябвало още като брак да бъдат отстранени от монетния двор и да не влизат в обращение. А нумизматите търсят тези, с грешките на монетния двор, защото цената им е малко по-висока.

В момента единствено държавата печели от продажбата на юбилейната монета. Тя продава 10 лв. номинал на цена от 66 лв., а този, който купува монетата, излиза непечеливш – казва още Петър Неделев.По думите му големият проблем в българската нумизматика е Законът за културното наследство. В него преди близо 20 години са внесени рестриктивни текстове, които забраняват на българските граждани да търгуват и дори да притежават монети отпреди 1800 г. Така на практика за колекционерите остава възможността да събират платежни средства само от модерната нумизматика. Период, който не е най-интересният за тях. Дори и излезлите от употреба у нас пари през последните 30 години, имат нумизматична стойност. Тези пари не са загубени, металът в тях също носи стойност – обяснява Петър Неделев.

Парите от 1962 г. бяха валидни до 1992 г., когато имаше обмяна, след това през 1999 г. махнахме нулите. Тези, с които разполагаме в момента, са в обращение от 18 години. Монетите с номинал 100 или 10 хил. лв, от преди 2000 г., са инфлационни пари и това е стряскащо. Ние, колекционерите, се шегуваме, че с няколко монети от тях ставаш милионер. Тематиката върху тях отразява духа на времето. Такива са били времената, инфлацията е била галопираща и съответно парите следват историческите процеси в държавата. / БНР

Читайте
новости: