Изкуство без възраст

Фондация Credo Bonum е позната на жителите в по-големите градове у нас с кампанията „Книги за смет”, която насърчава хората да събират пластмасови отпадъци, а срещу събраните количества да получават нови книги от нашумели автори. Инициативата едновременно работи за екологичното възпитание на хората и припомня за ползата от четенето на книги. С друга своя идея фондацията насочва вниманието към живота и свободното време на хората в пенсионна възраст. Специално за тях е предназначен проектът "Изкуство без възраст", който има за цел да помогне на възрастните хора да посетят театрално представление или концерт и да се почувстват съпричастни към културния живот в столицата. Идеята е да се помогне на хората в пенсионна възраст да преодолеят социалната изолация, породена от недостъпната за тях среда, която създават технологиите на новото време. Още в началото на месец май десетки доброволци се бяха записали за участие в мисията "Заведи възрастни хора на културно събитие в София" (timeheroes.org). С тяхна помощ десетки хора в напреднала възраст споделиха обща разходка в столични галерии, посетиха концерти в зала “България“ и други културни прояви в центъра на София. Тези, с вход свободен, не са рядко явление, особено през лятото, но информацията за тях трудно достига до възрастните хора, които често разполагат само с телевизор и радио. Затова и инициативата „Изкуство без възраст“ е насочена тъкмо към това– по лесен и достъпен начин да информира възрастните за възможностите, които предлага културния афиш на града. Поканата е към хора, чийто социален живот е сведен до минимум заради факта, че им липсват информационни канали, казва Мила Стоянова, координатор на проекта.

Идеята е изцяло наша – на Credo Bonum. От няколко години обмисляме проект, свързан с възрастните хора, защото имам впечатление, че повечето неща, проекти и действия са насочени към младите. Оказа се, че няма нищо, което да е предназначено за по-възрастните, пък всеки от нас, рано или късно, ще престане активно да работи. Нарекохме го „Изкуство без възраст“ и го реализирахме през май и юни, като подготовката ни отне 2-3 месеца. Насочен е към абсолютно всички хора, но засега само в столицата. Надяваме се, че при успех той ще бъде разпространен и в страната. Най-много съобщения за предстоящи събития се публикуват в интернет, а възрастните хора по-рядко използват този канал за информация. Ние несъзнателно забравяме, че има много хора, които не използват интернет и не носят смартфони в себе си. Дори и да са отдадени на семейството и внуците, възрастните хора винаги могат да отделят един час в седмицата, в който да разгледат изложба, да посетят концерт или друго мероприятие. Особено сега през лятото, когато внуците са във ваканция, а родителите им се чудят с какво да ги занимават – за да не скучаят, бабите и дядовците се явяват в ролята на хората, които ако имат информация за културни прояви, могат да ги посетят заедно с децата. В рамките на проекта ние издадохме културен бюлетин с такива безплатни събития и го разпространяваме на места, където смятаме, че възрастните хора ще обърнат внимание. Например касите за плащане на битовите сметки и пощите. Малко концентрирана информация в посока културното разнообразяване на живота им никога не е излишна. В началото на месеца в рамките на инициативата дойдоха повече от 20 пенсионери, които се срещнаха с доброволците ни и заедно посетиха концерт в зала „България“.

Освен този проект, насочен към възрастните хора, фондацията осъществила преди време и друг с конкретна практическа насоченост – да им даде основни знания и умения за използване на компютъра и социалните мрежи. Към него интересът бил още по-голям. В началото организирахме безплатни курсове за пенсионери в две столични училища – казва Мила Стоянова:

Записването беше отворено за всички, но и там се сблъскахме с проблем, че няма лесно изградени комуникационни канали за връзка с възрастните хора. Дори организирайки безплатен курс, към който много хора биха имали интерес, разгласяването беше трудна задача. Курсът беше много успешен, хората наистина се стараеха и се научиха да боравят с интернет. Всеки идваше с различни знания и очаквания. Някои от тях никога не се бяха докосвали до компютър. Имаше различни нива на компютърна грамотност, но всички бяха единодушни, че заниманията са им били много полезни. / БНР

Читайте
новости: