На Антоновден в храма на чудесата „Св. Антоний Велики“ в Мелник
Наричат я църквата на чудесата, защото помага на изгубилите надежда за изцеление. Издигната е в памет на Св. Антоний Велики в Мелник, известен с природните си забележителности и пивкото вино от един от най-старите български сортове – широка мелнишка лоза.
Мелнишкият храме единственият у нас, който носи името на светеца-лечител. Еднокорабната базилика е построена през 1846 г., а редките стенописи в нея я нареждат сред паметниците на културата с национално значение, като част от културно-историческия резерват "Мелник". Частично е опожарявана, но никога не е била разрушавана до основи, разказва отец Николай от Мелник и допълва:
За разлика от другите храмове, в които има сюжети от Светото писание, житието на светеца, покровител на храма или икони на светци, в църквата Св. Антоний стенописите създават една домашна среда. Изрисуваните прозорци с пердета, цветя, ангели сякаш придават на храма усещане за уют и душевен мир. Както сега има лечение с цветове, музика, тези рисунки също са създадени от предците ни с тази цел – да лекуват душата.
Пресъздаването на домашната атмосфера и присъствието на ангелите и херувимите по стените дават на изгубените души силата и сигурността, от която се нуждаят. Неслучайно по средата на храма има специална плоча със знака на Св. Йоан Богослов – двуглав орел, който символизира духовните висини. Затова се смята, че именно там болните получават изцеление и облекчение на страданията си, вперили поглед в чудотворната икона на Св. Антоний. Иконостасът, също като стенописите, се различава от тези в другите черкви:
Той е дело на местен майстор – продължава разказа си отец Николай. – Не е дърворезба, а изрисуван в пъстри цветове. Вдясно от него е храмовата икона на Св. Антоний. Наистина нейното излъчване е много силно. Впрочем пред всяка една икона, ако се поклоним с вяра и чисто сърце, ще усетим въздействието ѝ. Както казват „Вярата е жива представа на това, което не се вижда и това, на което се надяваме“. Всичко идва от вярата в Бога, допълнена от молитвеното застъпничество на преподобния Антоний и върши т. нар. чудеса. Св. Антоний е бил египтянин и ако можем да обобщим най-важното за него е, че той е основоположникът на християнското монашество. Затова, че следвал богоугоден живот, Господ го дарява с лечителски способности. Неговият пример ни показва, че освен вярата са нужни и дела – вярата без дела е мъртва.
„Болестите ни се дават, за да се издигне душата“, така учи Църквата. Според все повече лекари, когато се разболеем, особено от тежка и нелечима болест, причината най-често се крие в начина на живот и душевните травми. Бог ги е допуснал за наше душеспасение, затова когато боледуваме тежко, нека се обърнем към Бог, а той после ще ни упъти как да се лекуваме, отбелязва отец Николай. По думите му в нощта на 16 срещу 17 януари храмът се изпълва с вярващи, които цяла нощ се молят за спасение и изцеление. На следващия ден, 18 януари, за празника на Св. Атанасий Велики отново има служба. Знаем, че Св. Атанасий е ученик на Св. Антоний, последовател е на неговото дело и наистина съчетаваме двата празника с тържествени богослужения. А пътя към душевния мир и спокойствие откриваме в пожеланието на отец Николай, което той отправя към всички вярващи:
Да се почитаме един друг, да си прощаваме и да правим на нашите ближни това, което искаме те на нас да правят. Да не забравяме Бога и да се уповаваме в Него. Когато имаме дадена просба, първо към Него да се обръщаме и най-вече да се обичаме едни други. Любовта прощава всичко! / БНР
новости:
