Подготовката за Великден сред православните българи започва с взаимно опрощаване на прегрешенията

В последният ден преди Великия пост /10 март т.г./ или седем седмици преди Великден, православните християни отбелязват празника „Неделя на всеопрощението” или Неделя Сиропустна. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:15)

Наричан от народа ни Сирни Заговезни или Прошка, денят е изпълнен с множество ритуали. Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да се подготвят за Великия пост, слагайки млечни храни на трапезата си.

Прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате...” – „Господ да прощава, простен да си!”, е задължителният отговор. Характерен обичай от миналото, свързан с този ден е паленето на огньове. След като прегорят, те се прескачат от младите хора за здраве през годината. После около тях се играят хора и се пеят песни. / БНР

Читайте
новости: