Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Брачният договор като резултат от повишената финансова култура на българите

Брачният договор като резултат от повишената финансова култура на българите

Брачният договор е новост в българското законодателство. Като институт на семейното право е въведен на 1 октомври 2009 година с влизане в сила на новия Семеен кодекс, като дотогава всичко придобито по време на брака е смятано за общо имущество.

Брачният договор дава възможност на настоящите или бъдещите съпрузи да уредят помежду си имуществените въпроси, които възникват по време на брака, както и при самото прекратяване на брака – казва Юлита Янкова, юрисконсулт в адвокатско дружество. – По този начин те могат да уговарят как да бъде управлявано придобитото имущество по време на брака и кой да го придобива. И най-важното: кой и кое имущество да придобие, ако този брак бъде прекратен. Чрез този договор те могат да избегнат дългия и тежък съдебен процес по делба на общото имущество, избягвайки напрежението и споровете между страните и значителните разходи, които съпътстват този процес.

По данни на Агенцията по вписванията, предоставени специално за Радио България, за периода 2009-2018 г. са сключени 4526 брачни договора, като само за 2018 година са били 943 или с 317 повече от предходната година, при средно граждански бракове около 26 000 на година. Кои са най-честите причини за сключването на брачен договор?

Една от причините е повишената обща и, в частност, финансова култура на гражданите – смята Юлита Янкова. – Хората все по-често се замислят как да предпазят имуществото си. С този договор разводът става бързо и безпроблемно, а общественият натиск над развеждащите се не е толкова силен. Затова е обяснимо хората по-рано да се замислят за последиците от развода и от прекратяването на брака.

Градовете, в които се сключват най-много брачни договори, са София, Варна, Пловдив, Бургас и Плевен. Няма правилен или грешен момент за подписването на брачен договор. Юрисконсултът препоръчва това да става след сключването на самия брак, когато има по-голяма яснота, какво ще е имотното състояние на двамата съпрузи и какво ще придобиват заедно. По съгласие и в зависимост от интересите на двете страни договорът може да бъде променян по всяко време и се прекратява с разтрогването на брака.

Според Юлита Янкова липсва конкретен профил на хората, които избират да подпишат брачен договор.

Най-често са лица, които по време на брака вече са придобили някакво имущество, което искат да поделят помежду си. Ако брачният договор се сключва преди встъпване в брак, това са хора, които са в по-зряла възраст, имат собствен бизнес или натрупано някакво лично имущество. По-рядко такъв договор избират млади хора, които за пръв път встъпват в този съюз, тъй като до момента на сключване на брак все още не е ясно в какъв размер ще бъде бъдещето имущество, а и може би при тях романтичното чувство е в по-голяма степен. Доста популярно е сключването на този договор между съпрузи от различна националност, за да се избегнат някакви противоречия в законите – обяснява Юлита Янкова.

Брачният договор става все по-популярен, макар че около него в българското общество все още съществуват някои предразсъдъци:

Една от основните заблуди е, че брачният договор монетизира любовта между съпрузите, че чрез него материалното и парите се поставят над любовта и духовното – отбелязва Юлита Янкова. – Но според мен е точно обратното – брачният договор е израз на уважение между съпрузите и е възможност по един различен начин да се решат въпроси, които неминуемо следват съвместния живот или неговото разтрогване. / БНР