Деултум – най-старата римска колония по българските земи
Римската Colonia Flavia Pacis Deultensium, или Деултум, е най-старата римска колония по българските земи. Основана е в началото на 70-те години на I век, веднага след Юдейската война. Днес спомена за колонията пази Националният археологически резерват „Деултум-Дебелт“ в покрайнините на село Дебелт, община Средец, Югоизточна България. Колонията е създадена до устието на днешната река Средецка, която се е вливала в Бургаския залив.
За това как и защо е била устроена на това място, разказва археологът Красимира Костова, директор на резервата:
Колонията има чисто стратегическо значение. Тя е трябвало да служи като навигационна връзка между Дунавския и Малоазийския лимес. Създаването ѝ се свързва с пенсионирането на ветераните на VІІІ Августов легион, на които е дадена земя край днешното село Дебелт.
Заселените тук ветерани се ползват с висок статут и са освободени от преките данъци в Римската империя. Колонията е подчинена пряко на императора на Рим. По това тя се отличава от останалите градове в провинция Тракия. Предполага се, че много преди създаването ѝ е извършван оглед на мястото.
Изграждането на селището започва с полагането на двете централни улици – Декуманус Максимус (с посока изток – запад) и Кардо Максимус (с посока север – юг). Оттам се определят основните порти на римския град и се развива градоустройствената структура. Градът е разполагал с добра канализационна система.
Колонията много бързо набира сили и във втората половина на II– началото на III век бележи своя разцвет. Това е и времето, когато тя сече собствени монети, – отбелязва Красимира Костова.
Сред проучваните обекти на територията на резервата са термите, играли важна роля в ежедневието на римляните:
Това е огромна обществена сграда, която заема две инсули. Термите са изключително интересни като съоръжения, в които се е случвал социалният живот на колонията, – обяснява археологът. – Преди обяд са посещавани от жените, следобед от мъжете. Освен за къпане, римлянитеса отивали там и за срещи, игри на зарове и други развлечения.
Сред проучваните обекти в резервата е огромна обществена сграда, в която е открита бронзова глава от статуя на император Септимий Север, поставена тук при посещението му през 195 г. Предполага се, че градът е посетен и от семейството на император Филип I Араб. На постаментите с бронзови статуи, които сме открили в същата сграда, виждаме посветителни надписи на Филип I Араб, на неговия син и съпругата му, посочва Красимира Костова. Правени са и сондажни проучвания за северната кула от укрепителната система на ранновизантийския град Девелт, който в IV век става епископски център. Това е третият по големина град в провинция Хемимонт. Във втората половина на V век, след поредица от нашествия на готи, а по-късно и на хуни, се изгражда нова крепостна стена на града. Той се стеснява, тъй като и населението намалява.
На територията, обявена през 1988 г. за археологически резерват, могат да се видят и много други интересни обекти.
Тук се намира внушителен с размерите си защитен вал, известен като Еркесия – много добре запазената граница между България и Византия след 812 г., след превземането на тази територия от хан Крум. При подписването на мирния договор между България и Византия при хан Омуртаг имаме корекция на границата и южно от реката, на територията на днешния завод „Промет Стиил“, се изгражда средновековна византийска митница, а в близост до нея –църква. Днес може да се види само средновековната църква, в която е държан архивът на митницата. Нека напомним, че по онова време България има огромна територия. Например Пеща тогава е била българска. Има предположение, че през 864 г. в средновековната църква се е покръстил княз Борис I Михаил.
В резервата могат да се разгледат и останките на ранновизантийска крепост, която през IX-X век се превръща в средновековния Девелт. Животът от територията на римския град се пренася южно от реката в тази малка крепост, предвид договора между България и Византия. А на територията на античния град се изгражда българският гарнизон. Селището Девелт функционира до края на XIII в., но сменя местонахождението си. След като тези земи падат под османска власт, то се премества в северните части на днешното село Дебелт и постепенно се превръща в аграрно селище. През 1881 г. братята Шкорпил локализират, че тук се намират руините на древната колония Деултум./ БНР
новости:
