Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Българите стават все по-резервирани по отношение на донорството

Българите стават все по-резервирани по отношение на донорството

Все по-малко българи са склонни да даряват органите си или тези на свои близки, изпаднали в мозъчна смърт. Това е причината здравното министерство да започне информационна кампания, чрез която да разясни ползата от донорството и животоспасяващата роля на трансплантациите.

По време на едномесечната кампания “Да! За живот” в 27-те областни градове ще бъдат раздадени специални карти, в които всеки може да изрази съгласие за донорство. Картите нямат официална стойност, но могат да послужат като силен знак към близките на човек в мозъчна смърт, тъй като в техните ръце стои решението дали да дарят органите му. Най-често мотивите, които движат хората, съгласни на донорство, са хуманността, моралният дълг и желанието да дадат шанс за живот на друг човек.

В момента 1151 пациенти се нуждаят от трансплантация – от тях хиляда очакват да получат нов бъбрек – съобщи здравният министър Кирил Ананиев. – От началото на годината са направени 32 трансплантации от трупен донор и 12 от жив донор. За съжаление, ниският брой на донорите у нас не позволява на страната ни да стане пълноправен член на “Евротрансплант” – организацията, чрез която при спешни случаи бихме могли да получим органи или да изпратим български граждани за трансплантация в чужбина. Ето защо с тази кампания искаме да стигнем до всеки човек и да го накараме да се замисли за ролята и ползите от донорството и от трансплантацията.

Едва 35 на сто от българите изразяват съгласие да станат донори и 32 процента да дарят органите на свой близък, показва социологическо проучване на “Алфа рисърч”. В същото време три четвърти от всички хора (74%) биха се възползвали при нужда от трансплантацията на органи. В сравнение с жителите на Европейския съюз, българските граждани са по-малко склонни да декларират участие в донорство.

Страховете на хората са, че ако носят донорската си карта и претърпят инцидент, за тяхното спасение може да не се положат достатъчно усилия – коментира социологът Боряна Димитрова. – Този страх, изразен от 57 на сто от тях, може да бъде развенчан само от медицинските специалисти и от спазването на медицинските стандарти. Но това е огромна бариера – не толкова отрицателното отношение към донорството по принцип, колкото конкретният страх дали ще бъдат положени необходимите грижи. А също дали има гаранции, че органите им ще бъдат използвани за нуждаещи се пациенти, а не за трафик на органи.

Мотиви, свързани със суеверия и ирационален страх, които ръководят поведението на българина по отношение на различни обществени казуси, по думите на социоложката, също възпират много хора да дадат съгласието си за донорство.

В българското общество ръка за ръка вървят рационалното отношение към медицината, от една страна, и, от друга, ирационалното отношение към човешкото тяло и човешкия живот – добавя тя. – На второ място според нашето проучване стои страхът, че хората могат да предизвикат съдбата – ако днес декларират желание за донорство, дали пък утре нещо няма да им се случи. Сходен е и следващият отговор – хората просто не искат да мислят за фатални неща.

Слабата информираност и недостатъчното желание да се говори по въпросите на донорството в семейството и сред приятелите е една от основните причини българите да стават все по-резервирани по въпроса дали да дарят своите органи или тези на роднините си, гласи един от основните изводи на “Алфа рисърч”. Но европейският опит показва, че подобна споделеност на мнения и разговори повишава на 77% готовността на хората да дадат съгласието си за донорство. А как да се увеличи то и у нас – чрез по-висока информираност, чрез преодоляване на бариерите и страховете и чрез мотивация за солидарност, категорична е Боряна Димитрова. / БНР

Поделиться:

Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови