Консултациите не очертаха ясен изход от кризата, следват конституционни процедури

Както и политическите консултации, които президентът на републиката проведе поотделно с парламентарните сили във връзка с оставката на правителството, вчерашното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност също очерта само хипотези, но не и конкретен изход от политическата криза. До някакво решение ще се стигне след изпълнението на задължителните процедури, предвидени от Конституцията в такива случаи. Очаква се президентът Плевнелиев да ги започне в петък, с връчване на проучвателен мандат за съставяне на ново правителство на управлявалата досега партия ГЕРБ.

Изявленията на ГЕРБ в хода на консултациите не оставят място за съмнение, че тя ще откаже да прави ново правителство при този парламент. Такова е твърдото намерение и на БСП. При отказ и от нейна страна, президентът трябва да връчи по свой избор мандат за съставяне на правителство на някоя трета парламентарна сила. По време на Консултативния съвет за национална сигурност намерение да приеме такъв мандат заяви Патриотичният фронт, но при условие, че получи достатъчна подкрепа от други политически сили. Принципна готовност за такава подкрепа изказа лидерът на ГЕРБ и премиер в оставка Бойко Борисов, но мнозина не са убедени в нея. Първо, защото подобно правителство предполага управление на същото променливо мнозинство в парламента, от което Борисов се отказа, подавайки оставка защото е изчерпало своите възможности. Второ, защото Патриотичният фронт възнамерява да покани в евентуалния си кабинет досегашни министри на Борисов, което за него е неприемливо. Реформаторският блок, който бе коалиционен партньор на ГЕРБ, също предпочита нов кабинет при този парламент, но още не е решил при какви условия би опитал да състави правителство или да подкрепи кабинет на патриотите. Хипотезите са толкова крехки, че самият съпредседател на Патриотичния фронт Валери Симеонов не изключва, ако ГЕРБ му откажат подкрепа, да потърси такава от социалистите. Във всички случаи, ако се стигне до правителство в рамките на този парламент, то ще издържи няколко месеца, и пак ще има предсрочни избори.

Ако и третият опит за правителство в този парламент се провали, президентът Плевнелиев има право да назначи служебно правителство, но то би било трето такова в неговия мандат и не случайно държавният глава предпочита предишния вариант. Възможен би бил и вариант на служебен кабинет, съставен от Росен Плевнелиев съвместно с новоизбрания му наследник Румен Радев. След като обаче Радев отклони поканата да участва в Консултативния съвет за национална сигурност, този вариант изглежда невъзможен и подсказва, че при настоящата политическа конфигурация новоизбраният държавен глава не иска да се ангажира с отговорности и предпочита да назначи служебен кабинет сам, след като встъпи в длъжност през януари догодина.

Докато текат сондажи и очевидно предстоят още политически консултации, а „властта се търкаля на улицата и никой не иска да я вземе“, отворен остава друг първостепенен въпрос в политическия живот на страната – по каква система – мажоритарна, пропорционална или смесена – да се проведат очевидно неизбежните предсрочни парламентарни избори. В деня на Консултативния съвет по национална сигурност, една дискусия по темата, организирана от правната комисия в парламента, показа, че политическите сили не са склонни да променят прибързано избирателната система, въпреки категоричната воля на избирателя за въвеждане на мажоритарен вот, изразена на неотдавнашния национален референдум. От което политическата ситуация в България става още по-сложна. / БНР

Читайте
новости: