Трудното и бавно сближаване на България с развития Запад

Сближава ли се или продължава да изостава  България от развитите европейски страни? На този въпрос се опитва да даде  отговор едно изследване на фондация „Отворено общество” и нейния „Индекс на  настигането”, което беше публикувано тази седмица. Изследването измерва и  класира постиженията на 35 страни в Европа – членки и кандидатки на Европейския  съюз, по 47 индикатора, разделени в 4 категории – икономика, демокрация,  качество на живот и управление. България се нарежда на незавидното и  непрестижно 29-о място в компанията на повечето страни от Балканския  полуостров, били те членки на ЕС или все още не. В челото  на класацията са северните и северозападните страни - Дания, Швеция, Люксембург  и Холандия, следвани на малка дистанция от Финландия, Исландия, Германия,  Австрия, Ирландия и Великобритания.

Заслужава да се види как България се  представя в различните категории и какви са основните й проблеми.Въпреки че е  най-бедната страна в Европейския съюз, България най-добре изглежда през  призмата на икономическите показатели. Тя се нарежда на 27-а позиция, а по  отношение на външния дълг е на престижното 3-то място на континента. Това е  съвсем логично и напълно обяснимо на фона на икономическия ръст, регистриран  през миналата година от над 3 процента. А разумната бюджетна политика и  ограничаването на публичните разходи нямаше как да не доведат до дълг, който е  под 30 на сто от БВП и не представлява никаква заплаха за страната.

България е 29-а по отношение на  качеството на живота и на държавното управление. Това означава, че нещата тук  не вървят добре след като сме в дъното на таблицата. Тази класация всъщност не  казва нищо ново за страната, защото за българите това е всекидневие. Това се  отнася както до материалното благосъстояние, така и до здравните услуги,  образованието, транспортната и енергийната инфраструктура.

Неслучайно българите са на едно от последните места в една друга класация – тази за усещането за щастие. Вярно е, че  те понякога прекаляват с песимизма си, но е вярно също така, че те получават  най-ниските заплати в целия Евросъюз, че образованието е на много ниско  равнище, че здравеопазването е в плачевно състояние, че българските пътища и  автомагистрали са на равнището, на което тези пътни съоръжения в Европа са били  в края на 60-те години на миналия век. Не трябва обаче да се подминава с пренебрежение  фактът, че заплащането на труда в България се увеличава с най-бързи темпове в  Европа, че средната класа става все по-многобройна и по редица показатели не  отстъпва кой знае колко в сравнение с начина на живот и покупателната  способност на тази част от обществото в останалите европейски страни. Най-нисък  резултат страната ни записва при индикаторите „очаквана продължителност на  живота" - предпоследното 34-о място, „корупция“ - 33-то място, „доверие в  хората“ и „свобода на медиите“ - 30-о място.

Колкото и нерадостно да изглежда в  момента съпоставянето на българите с останалите европейци, утешително е, че  поне те вече не слизат надолу в различните класации, а постепенно вървят  напред. Ръстът на БВП е постоянен, продължителността на живота се увеличава,  образованието и здравеопазването се реформират, корупцията в публичния сектор  става все по-нетолерирана от гражданите и правосъдието. Рано е обаче да се  каже, че България скоро ще стане сравнима по условия на живот на по-развитите  западни европейски държави. Изоставането е прекалено голямо, за да може за кратко  време да бъде преодоляно. / БНР

Читайте
новости: