Опровержения още на старта на Българското председателство на ЕС

На 1 януари, когато българското председателство на Съвета на ЕС формално започна, руската агенция ТАСС съобщи, че според специалния министър на кабинета „Борисов“ за председателството – Лиляна Павлова, България възнамерява да повдигне въпроса за отмяна на санкциите на ЕС срещу Русия. Веднага на 2 януари пред БНТ Павлова отрече да е заявявала подобно нещо, като уточни, че руската агенция повтаря грешна интерпретация на нейни думи от октомври м. г., която още тогава е била опровергана. В началото на октомври, запитана от журналист на ТАСС дали санкциите срещу Русия ще бъдат обсъждани по време на българското председателство, Павлова отговорила, че в различни формати на Съвета на ЕС ще се правят анализи какви са последиците от мерките на Брюксел, а ТАСС пуснала информация, че България ще иска преразглеждане на санкциите.

Повторното тиражиране на опровергана още през октомври грешна интерпретация в. „24 часа“ квалифицира в днешния си брой като „хибридна атака от Русия заради санкциите“. Както този вестник, но и други медии, напомнят известната от доста време позиция на София, че ЕС може да отмени санкциите срещу Русия, ако тя изпълнява Минските споразумения за ненамеса в Украйна в помощ на сепаратистите от Донецк и Луганск. Дали санкциите да бъдат продължени или не, европейските лидери трябва да решат до 30 юли, а българското председателство приключва на 1 юли.

Под заглавие „Горещите картофи на българското европредседателство“ агенция Медиапул посочва, че всъщност ключовите решения, които трябва да се взимат по време на българското председателство на ЕС засягат определянето на бюджета на ЕС за периода 2021 – 2027 г., продължаването на преговорите по развода с Великобритания, промените в миграционната политика и квотите за прием на мигранти, както и законодателството, свързано с Енергийния съюз в Европа. В обсъжданията на бюджета България ще се опита да запази средствата за най-бедните държави, а от това следва, че по-скоро ще се опита да насочва дебата към увеличаване на вноските в общия бюджет. В споровете за реформа на миграционната политика българското председателство ще се стреми към компромис в конфликта относно релокацията на мигранти между ЕК и Германия, от една страна, а от друга –Чехия, Полша и Унгария, които са готови да плащат повече пари, но не и да приемат мигранти. Колкото до преговорите за Брекзит, основен стремеж на българското председателство ще е единството на държавите – членки на ЕС, да бъде съхранено, за да не се стигне до преговори поотделно с Великобритания. Що се отнася до Енергийния съюз, основна цел на председателството ще е да бъдат приети предложените от Европейската комисия регламенти за диверсифициране на доставките на енергийни ресурси, изграждане на нови газоразпределителни хъбове, приемане на по-амбициозни цели за ограничаване на замърсяването и на климатичните промени. В крайна сметка, според „Медиапул“, основното предизвикателство за постигане на консенсус по спорните въпроси ще лежи върху плещите на българските експерти в работните групи към Съвета на ЕС, както и върху постоянния представител на България към Европейския съюз посланик Димитър Цанчев, който участва в комитета на посланиците на държавите – членки в ЕС. Целта на тези нива ще бъде да се постига съгласие между страните членки още преди спорните теми да бъдат обсъждани на равнище Съвет на ЕС. / БНР

Читайте
новости: