Визуалният артист Боян Георгиев с шанс за “Оскар”

Той рисува със светлината и с нея докосва ту тъгата, ту въодушевлението, ту радостта. А днес застава под лъчите на прожекторите заради изключителните си умения на визуален артист. Той е българинът, който съвсем скоро ще премине по червения килим в Холивуд с надеждата да вдигне една от статуетките “Оскар”.

Боян Георгиев е част от екипа на лондонското студио МРС, номиниран за “Оскар” в категорията за най-добри визуални ефекти за работата си над “Цар Лъв”. На церемония в Лос Анджелис, Обществото за визуални ефекти (Visual Effects Society) вече отличи филма в три категории, включително и в най-престижната – за изключителни визуални ефекти, която се смята за еквивалент на “Оскар”.

Двайсет и четири годишният Боян създава осветлението на филма. Това обаче не е обикновена техническа задача, тъй като подсилването на цветовете, създаването на контраст на образите и другите артистични похвати допълват сценичното внушение и влияят върху емоциите на зрителите. "Представете си как една театрална пиеса изисква драматично осветление, което да допринесе към историята и чувствата – това правя и аз, но на компютър със специален софтуер", обяснява той.

Детството си в Димитровград Боян прекарва пред екрана – рисуваните образи оцветяват мечтите му, а първите му опити в 3D графиката и в училищните плакати затвърждават решението му да стане аниматор. Затова и избира престижния английски University of Hertfordshire, където завършва 3D компютърна анимация.

"Животът те води по един път, независимо дали го усещаш или не – казва Боян Георгиев. – Като малък моите родители ме насърчаваха да уча здраво, да правя това, което ме влече, да имам своеволия. Но никога не си позволяваха да ме насочват в посока, която аз смятах, че не е добра за мен. Вярвам, че е важно родителите да имат доверие в децата си и да подкрепят изборите им".

Още като студент, Боян започва работа в лондонско анимационно студио, а за “Цар Лъв” бива поканен от филмовия екип.

"Всичко, което зрителят вижда – дори и лъвовете, са пиксели, правени на компютър от много артисти – повдига завесата той. – Беше огромно предизвикателство, защото филмът трябваше да изглежда реалистично и същевременно историята да е разказана и с доза артистичност, за да не прилича на документален филм. Но най-важното беше зрителят да забрави за всичко странично – дали филмът е направен на снимачната площадка или на компютър, както е в нашия случай, дали е реалистичен или не, и да се наслаждава на историята, защото тя е най-важната".

След доказването си като визуален артист, днес Боян е готов да направи следващата крачка и, макар и временно, да стане от компютъра.

"Понякога е важно да не се фокусираш прекалено в нещо толкова специфично, за да не изгубиш по-голямата картина – смята Боян Георгиев. – Ще ми бъде интересно да се захвана с работа, в която контролирам цялата обстановка и не се налага да седя пред компютър. Режисьор, оператор – мисля, че бих имал доста интересни задачи в тези роли. Когато съм работил по кратки филми, заедно с режисьора и актьорите сме обсъждали идеите и сме създавали нещо от самото начало. Докато при визуалните ефекти редът им идва, когато филмът вече е заснет и много от решенията са взети. Но ако си в началото на процеса, имаш по-голям контрол и можеш да даваш повече идеи".

Макар и в началото на кариерата си, Боян вече се е докоснал до формулата на успеха: "Това, което свързва всички талантливи и известни хора, е че са добри и скромни, работещи отдадено и със страст. Но освен, че се трудят усърдно, те помагат и на хората около себе си". Може би затова и не посреща с прекалено вълнение и суета възможността да сподели “Оскар” с останалите хора от екипа. "Когато започнеш даден проект, го правиш с любов и не мислиш особено за награди", добавя той. / БНР

Читайте
новости: