Митологични пътища в света на малката пластика

Една интересна и изпълнена с  послания изложба може да се види в столичната галерия „Нюанс”. Авторът й – доц.  Кирил Матеев от Националната художествена академия, я е озаглавил „...по пътя”.  В нея е събрал скулптурни<span>  композиции и  рисунки. Подчертава, че названието й е случайно съвпадение, макар че самият той  харесва романа на Керуак със същото име.„По пътя” е всъщност много  удачно название, защото се вижда пътят на творбата от духовния замисъл до  пластичната реализация – към всяка скулптурна творба е приложен и нейният  графичен проект. Интересно е, че рисунката и пластиката не са съвсем идентични  по атмосфера и въздействие, всяка от тях носи и свой „нюанс”. Художникът отбелязва, че неговата изложба е по-скоро  ретроспекция на това, което е минал и преживял по житейския си и творчески път  досега. През годините е работил върху разнообразни теми и сюжети. Но с усмивка  добавя, че най-хубавото му произведение е неговият син.

Мен винаги ме е интересувал човекът – посочва Кирил Матеев. – Той е бил, общо взето, главно действащо лице в работите ми. Но човешкото  тяло и неговата интерпретация не винаги е нужно да се изобрази абсолютно  реалистично, защото душата е нещо по-дълбоко от това, което е отвън. И не  винаги това, което е отвън, отговаря на това, което е вътре. Та така съм го  мислел и така съм работил. Иначе, правил съм всякакви пластики, както и  по-абстрактни неща, които са много малко на брой. Просто тогава ми е било нужно  да ги създам и затова съм ги и направил. Но, малко или много, всяка абстрактна пластика пак тръгва от  пропорциите и от нещата, които внушава една човешка фигура.

Творбите в изложбата са на  библейска тематика, но тя е и донякъде необичайна, с негова интерпретация –  лична и понякога странна. Така например художникът разсъждава за греха на Юда.  Той е предал Исус, но това предателство е било „писано”, предвидено, за да може  Божият син да страда на кръста за изкупление на човешките грехове. Какво  влага творецът в извечни теми като изкушението, съмнението, грешника, смисъла  на кръста?

При кръста съм мислел за това, че въпреки усилията на  някой да сплоти хората в една вяра, кръстът може би се явява пак една граница,  една гранична среда за обществата в света. И въобще за религията - колко обединява  и колко разделя хората. И за още много неща, например съмнението. Ако не се  съмняваме, няма да разберем. И какво е истината? Може би точно това съм влагал.  И още – за късното завръщане към корените и към близките. Ето завръщането на  блудния син, обаче дали то не идва малко късно понякога. Аз това специално в  личен план го преживях, когато баща ми си отиде от този свят. И тогава разбрах  колко неща не съм му казал, и то хубави. И затова в „Завръщането” (една от  творбите на изложбата, б.а.) е празен столът, няма го родителя.

Какво Кирил Матеев обича да  казва на своите студенти?

Най-вече съм им казвал и непрекъснато им повтарям, че  човек трябва много да желае нещо, за да го постигне. И че когато жертваш нещо в  името на мечтите си, рано или късно това ще ти се отплати. Че който е упорит по  тоя път, по който е поел да бъде артист, да бъде художник, рано или късно  постига това. Винаги им цитирам една китайска поговорка: когато човек направи  от хобито си професия, няма да има нито един работен ден в живота си.

Защо за артиста е важно в  завършената творба да има известна недоизказаност? Ами защото това е като в  любовта, казва той. Ако на някого кажеш директно: „Обичам те”, ще бъде скучно. Но  ако му го подскажеш и направиш някакъв жест, това ще бъде приказно. И още нещо –  Кирил Матеев мечтае да направи поредица от дървени пластики. Но за това – като  му дойде времето.

Ще добавим, че негови творби  имат всички значими галерии в страната. Произведения на Кирил Матеев имат  частни колекции в редица страни. / БНР

Читайте
новости: