Владимир Димитров-Майстора: „За да сме добре, трябва да сме по-щедри един към друг“
1 фервруари е рождената дата на една от най-значимите фигури в българското изкуство – Владимиp Димитpов-Майстора (1.ІІ.1882-29.ІХ.1960). Денят на неговото рождение се отбелязва като истински празник от жителите на кюстендилското село Шишковци. Там Майстора е създал голяма част от творчеството си в областта на портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция.
В Шишковци се намира и гробът на именития ни художник, а местните и до ден днешен го почитат като най-важен човек и пример за подражание. Владимир Димитров получава прозвището си Майстора още като млад писар в съда на родния си град Кюстендил. Причината е, че той така се е обръщал към своите колеги там – „Здpавей, майcторе! Добpе cи cе cпpавил, майcтоpе!“ Добpото мy cъpце и големият талант cпечелват cимпатията и yважението на вcички. Oттогава започват да го наpичат с уважение Майcтоpа.
Владимир Димитров участва в Балканската и в Първата световна война. Като военен художник той прави стотици скици на българските воини. Предава с простота и финес емоциите в окопите и бита по време на война. Той е първият официален военен кореспондент. Критиката казва, че неговите платна притежават изразителни цветове, идеалистичен и символен рисунък. Доpи cлед като е pиcyвал в САЩ, Иcтанбyл, Италия, посетил е Лондон, Париж, Бpюксел, Дрезден и Виена, Майстора намира вдъхновени в „овощната градина на България“ и създава най-големите си шедьоври в кюстендилстото село Шишковци.
Владимир Димитров идва в селото през есента на 1924 г., поканен от неговия приятел Андон Виячев, с когото се познават от времето на Първата световна война. Художникът бързо спечелва симпатиите на селяните, тяхното приятелство и доверие. В шишковското поле той сътворява изкуство от световна величина. „Ако има рай на земята – това е кюстендилскят край със сърце село Шишковци“ – споделя Владимир Димитров-Майстора в свое писмо.
В селото има няколко обекта, свързани с името му, а най-посещаваният е къщата-музей, в която художникът е живял и творил. Там са подредени оригинални негови лични вещи и репродукции на най-значимите платна в творчеството му.
Ваня Ризова е секретар на читалище „Владимир Димитров-Майстора 1919“ в с. Шишковци. Казва, че то е било обновено по линията на ЮНЕСКО през 1982 г., когато са се чествали 100 год. от рождението на художника. От този двоен юбилей са минали 37 години, а датата отново е повод за голям празник в Шишковци – казва Ваня Ризова и продължава:
За всички в селото Владимир Димитров-Майстора е не просто човек и художник, той е икона тук. По-старото поколение, хората преди нас, а и младите сега го уважават, обичат и почитат. Гордеем се, че той е избрал точно Шишковци, гордеем се, че живеем в това забележително село. Музеят ни е филиал на галерията в Кюстендил, но ние казваме, че тук е по-истинско, защото духът на Майстора е все още жив в селото и всички ни зарежда със своята енергия. А той е бил невероятно щедър човек. За съжаление много време е минало и съвсем малко хора, които го помнят, са останали. Има една жена – Боянка Жельовова, на 83 години. Тя е била на 8-9 години и си спомня как Майстора е рисувал.
Разказва, че е бил много добър човек, много щедър, отзивчив и весел. Раздавал е своите дрехи и пари на бедните, защото тогава немотията е била голяма. Затова хората са казвали, че той е бил като бог за тях. Винаги, когато Владимир Димитров се е връщал от Америка, а е пътувал често до там, ги е събирал на мегдана и е казвал, че ако има рай на земята, то това е кюстендилският край. Сами по себе си тези думи и днес ни трогват, защото в тях е скрита любовта на Майстора към нашите селяни.
Празникът на 1 февруари започва сутринта в галерията в Кюстендил, където има голяма изложба с оригинали на Майстора – обяснява Ваня Ризова. Всяка година на този ден идват художници и ценители на изкуството от София. Те посещават и с. Шишковци, където поднасят цветя на паметника на художника. После цялото множество се събира в двора на къщата-музей. Сега сме поставили нови, по-добри репродукции на Майстора, стараем се всичко, свързано с неговото име, да бъде прецизно подбрано и изложено – казва Ваня Ризова.
Само този, който не се е докоснал до творчество на Майстора, той не може да оцени какво е дал този човек на нас и на цяла България. Майстора е нашето богатство. Затова 1 февруари е празник в Шишковци. Жителите посрещат гостите с традиционния специалитет тук – зелника, с вино и ракия. Денят е повод да си спомним за добрината, с която местните са запомнили живота на Майстора. А той ни е завещал точно това, че за да живеем добре, трябва да бъдем по-щедри един към друг, взаимно да се обичаме и уважаваме./ БНР
новости:
