Американският етнограф Мартин Кейниг ни показва България от 60-те години на ХХ в.

„Ехо от Балканите ХХ век: Портрети и звуци от България” – така е озаглавена изложба с черно-бели документални снимки, направени преди 50 години в България и още 6 балкански държави. Въздействащите кадри могат да бъдат разгледани до 17 ноември в Националната художествена галерия /Двореца/ в София.

В стотици метри снимачна лента и аудио записи един американски етнограф е съхранил последните автентични сюжети от България от 60-те и 70-те години на миналия век. „Снимките ни връщат към едно безвъзвратно отминало време. Те говорят много повече от архивите и документите“ - каза вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж се провежда изложбата. Всичките 73 подбрани и изложени творби са дело на Мартин Кейниг.

Кой е човекът, когото у нас наричат „щастливеца от Америка“?

В началото на лятото на 1966 година един млад американец пристига в България, изпълнен с положителна енергия към автентичността на недобре познатата в САЩ етническа и музикална култура на Югоизточна Европа. По това време Мартин е инструктор по народни танци в колежа „Барнард“ към Колумбийския университет в Ню Йорк. Той тръгва към България с препоръчително писмо, адресирано до „когото потрябва“. Една от препоръките, които носи с писмото, представящо неговата мисия у нас, той получил от български лекар, емигрирал в САЩ. При него Мартин попада като пациент, но се оказало, че това е Живко Ангелушев - брат на именития ни график Борис Ангелушев. Така от дома на семейство Ангелушеви в София започва пътят на Мартин Кейниг към България. Борис Ангелушев въвежда чуждестранния гост в своя приятелски кръг, в който са поетът Валери Петров и художникът Христо Нейков. В периода 1966 - 79 г. Мартин Кейниг посещава 6 пъти страната ни и събира безпретятствено безценните звукови портрети, които пази и до днес. По време на едно от посещенията си, на събора в Копривщица, той чува гласа на родопчанката Валя Балканска.

Мартин е един от създателите на Център за традиционни музика и танци в Ню Йорк – организация, оказваща в продължение на 38 години подкрепа на правото на всяка етническа група да съхранява своето културно наследство. С негова помощ са заснети няколко документални филма, издадени са грамофонни плочи, две от които са със записи от България. Именно в една от тях е и песента „Излел е Делю хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска и гайдарите Стефан Захманов и Лазар Коневски. По спомени на Мартин Кейниг, записът е направен в една училищна класна стая в Смолян. Именно тази песен от родопския край на България по-късно попада в селекцията за златната плоча, която лети в Космоса на борда на два космически апарата – „Вояджър“ 1 и 2 /1977 г./, като музикално послание от Земята.

Успоредно с този род теренни записи, по време на проекта си в България Мартин заснел с фотоапарат и 16 мм камера стотици черно-бели кадри не само в България, а и в Румъния, Гърция и Югославия. Сред тях е и снимка на Валя Балканска от времето на легендарния запис.

Сега Мартин Кейниг отново гостува у нас, но вече за да сподели спомените си за онази изчезнала вече България, а и за да се срещне с част от хората, които са участвали и съдействали за успеха на неговата етнорафска мисия.

Съжалявам, че не говоря български, но за последно посетих за по-дълго страната преди 40 години, сподели в София авторът на изложбата „Ехо от Балканите“. Аз не съм фотограф по професия и много обичам да снимам хората, които срещам. Но специалните ми благодарности са за българския фотограф Иво Хаджимишев, който ми помогна да организирам архива си. С негова помощ направихме изложбата. Тя показва един кратък момент от историята на Балканите, но за мен това е много специален момент. През този период, когато идвах в България до 1979 г. виждах как нещата тук постоянно се подобряват, как България се отваря и хората, които преди това живееха в много тежки условия, започваха да живеят по-добре. Благодаря на всички български колеги, които в онези години ми помагаха да правя изследванията, защото аз не съм учен, който се занимава с Балканистика. Оттогава нося много дълбока връзка с България в сърцето си. / БНР

Читайте
новости: