Бедността лишава 1/3 от българите от интернет и компютри

България се нарежда на едно от първите места в света по скоростен и качествен евтин интернет достъп. В същото време статистиката показва, че това технологично постижение на съвременния свят, без което животът и бизнесът днес са направо немислими, остава недостъпно за 33% от българите и под 10% от фирмите в страната използват световната мрежа за да продават своите стоки.

Това съществено изоставане в сравнение с развитите западноевропейски страни има не само икономически причини, то се дължи в голяма степен и на културна изостаналост и на ниско образователно равнище – 68% от българите са компютърно награмотни. Но в крайна сметка всичко пак опира до пари и по-точно до тяхното количество. Защото и образованието, и културните интереси и занимания, са скъпоструващи развлечения за хора, които много често получават гарантираната от държавата минимална работна заплата от 210 евро месечно. Какво първо да се плати с тези мизерни пари – храната, електричеството, лекарствата или интернет и компютър!? Естествено и разбираемо е, че виртуалните придобивки идват на едно от последните места сред приоритетите за мнозина българи. Това е явление, особено характерно за най-бедните райони в страната – в северната й част, където индустрия и какъвто и да е друг бизнес на практика няма. В Северозападна България има най-малък процент на домакинства, които използват интернет, сочи изследване на родната статистика. Само 58,6 % от семействата в региона имат достъп до мрежата. Що се отнася до образованието като фактор, влияещ върху компютърната грамотност и сърфирането в интернет, ще кажем само, че около 90% от хората с диплома за висше образование в джоба са активни интернавти. За съжаление те са едва 1/4 от българското население.

Интернет освен за развлечение, в наши дни все повече се превръща в бизнес инструмент и оръдие на труда. 60% от европейците пазаруват всеки месец поне веднъж по интернет. Затова и бизнесът не може да остане безразличен към такъв мощен пазарен инструмент. И в това отношение обаче България значително изостава – под 10% от компаниите в страната имат интернет магазини и правят виртуални продажби. Това също има икономически причини. Над 70% от фирмите в страната са малки и средни предприятия, за които инвестиция в компютърна техника и подходящ софтуер често е непосилна задача, а понякога и ненужна с оглед ограничения периметър и сфера на действие.

Но най-трагичното от всичко може би е фаталното забавяне и постоянното отлагане на въвеждането на електронна публична администрация в страната. По едно време имаше даже специално министерство за тази цел, което похарчи стотици милиони европейски пари без някой да разбере за какво точно и с какви ползи за гражданите.

Утешително на този нерадостен фон звучат все пак цифрите на статистиката, които сочат, че макар и бавно и колебливо новите технологии постоянно напредват и завземат нови позиции в българското общество. / БНР

Читайте
новости: