Днес е ден на почит към жертвите на комунизма

Днес е денят за почит към жертвите на комунизма, който се отбелязва от 2011 г. година. По повод 72 години от убийството на невинните жертви на т.нар. народен съд ГЕРБ ще положи венец на мемориала на жертвите на комунизма в градината пред НДК, съобщиха от партийната централа.

Венци ще положат и представители на други партии и обществени организации, Съюзът на репресираните, неправигелствени организации. Няма съобщения за присъствие на официални лица от държавната власт. На кръглата годишнина през 2015 г. президентът Росен Плевнелиев е отдал почит, тогава бе отслужена в Патриаршеската катедрала и литургия и панихида в памет на жертвите лично от патриарх Неофит.

Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). "Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.

На тази дата са осъдени на смърт и през нощта разстреляни 67 депутати, 3 правителства начело с премиерите, 47 военни, 9 секретари на царя, издатели на вестници

На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда, впоследствие намалена на 15 години, и излиза от затвора през 1961 г. / Дневник

Читайте
новости: