Връщането на Западните Балкани в дневния ред на ЕС промени съществено региона

Инвестициите, трансграничното сътрудничество и контрола са част от ключовите приоритети за осигуряването на европейската перспектива на Западните Балкани. Около този извод се обединиха участниците в семинара „Европейската перспектива на Западните Балкани: приносът на София”, посветен на предстоящата на 17 май среща на върха ЕС-Западни Балкани в столицата.

Транспортната, газовата и дигиталната свързаност, както и поддържането на тесни връзки между страните от региона са изключително важни за тях, за да могат да се противопоставят на опитите на Русия да засили своето влияние на Балканите. Това мнение пък споделят Дани Кемп и Седрик Симон – двама журналисти от агенция „Франс прес“.

Според бившия посланик на България в Босна и Херцеговина Ангел Ангелов, връщането на темата за Западните Балкани в дневния ред на ЕС доведе до съществени промени в региона. Примерите за това са няколко:

Първият е договорът за приятелство между България и Македония. Той беше изключителен пример за всички страни в региона, че различни въпроси и проблеми, могат да бъдат решавани по един цивилизован начин между две държави, без намеса на трети външни сили. Само преди две седмици по време на срещата на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, провела се на езерото Блед, бяха излъчени още два положителни сигнала за промяна на климата в региона. За следващи държави- председатели на ПСЮИЕ, бяха избрани Босна и Херцеговина от 1 юни тази година и Косово от 1 юни догодина. Косово беше избрано с подкрепата на Сърбия, Румъния и Гърция, които не го признават. Вторият пример е свързан със Съвета за регионално сътрудничество (част от ПСЮИЕ). Кандидатите за негов генерален секретар бяха двама – албанец и черногорец. След няколко тура гласувания, не бе избран нито един от двамата. Затова Албания и Черна гора се разбраха помежду си и решиха първа начело за три години да застане Албания, следвана от Черна гора за още три. Друг добър пример се случи в Косово, където бе ратифициран договорът за демаркация на границата с Черна гора, което е едно от условията за визовата либерализация, която дава европейската перспектива за косовските граждани.

В своето изказване политологът Антоний Гълъбов насочи вниманието към публикувания от ЕК на 2 май предварителен проект за новата многогодишна финансова рамка. Ролята на България, която като председател на Съвета на ЕС ще започне нейното обсъждане, е особено важна за бъдещето на Балканите. За да продължи да се развива този регион е необходимо увеличаване на средствата, предвидени за инвестиции:

Прегледът на реализираните проекти за трансгранично сътрудничество показва, че ние имаме нужда от две неща. Първото е увеличаване на средствата, които да бъдат насочени към този тип програми и в същото време, от оптимизиране и цялостен преглед на това как се реализират средствата, които и без това имаме. Каква е устойчивостта на постигнатите резултати? В каква степен сме изправени пред риск от затваряне, в рамките на определен кръг организации от двете страни на границата, които веднъж изградили добри отношения, затварят възможността това да се случва и в други посоки. С други думи, ако общият европейски дебат е дали да се увеличават средствата на отделните страни, или да се оптимизират разходите по европейските програми, можем да кажем, че по отношение на европейската перспектива на Западните Балкани, ние имаме нужда и от двете неща. / БНР

Читайте
новости: