Политическата 2018 година

Политическата 2018 година започна за България бурно. И завърши по същия начин. Наистина, краят на 2018 година върна спомена за яростната 1968-а, когато Западна Европа бе залята от студентските и младежки бунтове. Петдесет години по-късно декември разтресе Париж от улични демонстрации, сблъсъци, счупени витрини и подпалени коли. Преди това България осъмваше и замръкваше с блокирани магистрали, улици и площади. Но да вървим поред.

Годината започна с искане за вот на недоверие към коалиционното правителство на премиера Бойко Борисов, предявено от БСП, заради несправяне или по-точно поради липса на политика за противодействие на корупцията. Неуспешен. Нищо ново, досега в най-новата история на България няма успял вот на недоверие. Новото бе, че опозицията неочаквано го предложи в момент, когато България пое председателството на ЕС, което, меко казано, не бе учтиво. Последваха нови вотове – през юни заради проблеми в сигурността и през октомври заради провали в здравеопазването. А между тях – протести. Много. Започнаха ги майките на деца с увреждания, които настояват държавата да приложи справедлив, диференциран подход към нуждите на самите деца и потребностите на техните семейства. Техният транспарант „Системата ни/ги убива“ стана лозунг и на последвалите масови протести на все по-широк кръг недоволни граждани от задълбочаващите се социални различия.

Летните трусове в управляващата коалиция – оставките на министри, само наляха масло в огъня. После се стигна и до оставката на вицепремиера Валери Симеонов, който е и лидер на Националния фронт за спасение на България, коалиционен партньор в правителството. Но тази оставка не спря протестите. Видя се ясно, че въпросът не е само до ниските заплати, високите цени на енергоносителите, данъците. Липсва диалог с властимащите, които повтарят до омръзване предизборната си програма, а в програмите на опозицията няма алтернативни решения.

В края на есента от Брюксел дойде добрата вест, че ЕК оценява положително усилията на България за реформи. СпоредДоклада за напредъка на България, ако страната продължи с усилията за изпълнение на 17-те препоръки от миналогодишния Доклад по механизма и сътрудничество и проверка, догодина мониторингът може да бъде прекратен. По думите на зам.-председателя на ЕК, отговарящ за върховенството на закона Франс Тимерманс, по три от шестте проблемни показателя – за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност, може да се счита за временно прекратен. И наистина, никое от досегашните правителства не можа́ да стигне дотук.В навечерието на оповестяването на доклада България направи лъвски скок – крупни бизнесмени внезапно се сдобиха с куп обвинения, някои забягнаха в чужбина, издирвани от Интерпол, други влязоха в ареста за пране на пари, организирана престъпна дейност, данъчни измами, злоупотреби с евросредства. В Агенцията за българите в чужбина с гръм и трясък бе разкрита престъпна група, която продавала българско гражданство. Дотук добре, но остава да видим ще има ли и присъди.

Българското председателството на Съвета на ЕС, което България упражнява от 1 януари до 1 юли, заслужи навън и в самата страна положителна оценка. От стотина законопроекта в рамките на българското европредседателство в почти 80 бе постигнато съгласие между държавите-членки, при това в момент, когато вътрешните противоречия в ЕС ескалираха. Някои от тях са много важни. Например в икономическата област бе постигнато споразумение между държавите-членки за намаляване на рисковете в банковия сектор, както и за паневропейски пенсионен продукт и за трансграничните плащания, влязоха в сила новите инструменти за търговска защита на ЕС. Като безспорен успех на българското председателство се оценяват и проведените у нас срещи на високо равнище на балканските държави, включително и с Турция. Гърция и Македония постигнаха споразумение за името на бившата югорепублика. ЕК препоръча започване на преговори за присъединяване на Македония и Албания.

2018 година се характеризира с активизиране на външната политика на България, белязана от редица посещения на президента Румен Радев, на премиера Бойко Борисов и на външния министър Екатерина Захариева в европейски, близкоизточни и задокеански страни. Сред визитите на премиера, освен балканските, оснобено важни бяха тези в Мароко, Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия, Либия.

И понеже започнахме с протести, нека завършим с това, че първоначалният катализатор – липсващият Закон за личната помощ за лица с увреждания, бе приет в средата на декември с пълно мнозинство в парламента. След 190 дни майките вдигнаха палатките на протеста. Дали през 2019 година ще настъпи успокояване на страстите, ще зависи от решимостта на управляващите у нас, във Франция и навсякъде в ЕС, където правителствени, уж социални мерки, увеличават богатствата на едни, а други правят по-бедни. В условията на падащи рейтинги на президенти и премиери, реформиращ се ЕС без ярки лидери и предстоящи избори за Европарламент прогнозите са трудни. / БНР

Читайте
новости: