Най-много българи смятат, че еврото би имало негативни последици лично за тях

Броят на българите, които не одобряват въвеждането на еврото, е нараснал с два процента за една година, показват данни на Евробарометър. Над половината (54 на сто; +3%) очакват еврото да доведе до отрицателни последици за страната. В Чехия процентът е същият и е най-високият сред анкетираните държави по този въпрос. Че лично за тях ще има отрицателни последици смятат 54% от анкетираните българи (най-високият процент сред държавите), а положителни в лично отношения очакват да са последиците 38% (най-ниският процент от всички).

В проучване, извършено през април, се отчита нарастване с един процент на твърдите привърженици на общата европейска валута в България (11 на сто). Със седем процента спада делът на онези, които са по-скоро "за" приемането на еврото (36 на сто), 28 на сто са "по-скоро против" (+2 на сто), 20 на сто са твърдо против (без промяна), пет на сто нямат мнение (3 на сто преди година). Сумарно почти равен е делът на онези, които заявяват, че подкрепят (47%; -4% спрямо 2018 г.) или не (48%; +2%) въвеждането на еврото в България.

Общо 43 на сто не са съгласни, че България би изгубила контрола над икономическата си политика, ако влезе в еврозоната, на обратното мнение са 47% от българите.

Че са информирани за еврото казват 40% (-4% спрямо 2018 г.), а че не са - 59% (+4%).

Едва една четвърт (+3% спрямо 2018 г.) от българите са на мнение, че страната е готова да приеме еврото. Че не е готова казват 71% от анкетираните (-3%). Най-голям е делът на българите (39 на сто), които биха искали еврото да бъде прието след известно време, на второ място (22 на сто) са онези, които никога не биха искали това да се случи; възможно най-скоро да влязат в еврозоната желаят 18 на сто, а 17 на сто са отговорили "възможно най-късно".

Най-много българи (49%) смятат, че еврото ще бъде въведено в рамките на пет години, следвани от отговора "В рамките на 10 години" (24%), "Никога" (20%) и "Не знам" (7%). / Дневник

Читайте
новости: