Сътрудничеството с Русия се разширява в интерес на двата народа

В рамките на оформилата се вече традиция в клуб „Журналист“ на СБЖ да гостуват представители на чуждестранни дипломатически мисии у нас се състоя среща с новия търговски представител на Руската федерация Константин Артюшин.

Гостът сподели с присъстващите какви са перспективите за развитието на руско-българското икономическо сътрудничество през тази година. Приятна изненада беше, че заедно с него гостумаха и съветникът по културните въпроси Алексей Новосьолов, и неговият колега, отговарящ по проблемите на образованието, Роберт Шестаков.

Срещата имаше и своя подтекст, защото се проведе в навечерието на 25 януари, на която дата в Русия отбелязват Татянин ден – празника на студентството. И тъй като събитието събра не само представители на медиите, а и възпитаници на руски ВУЗ-ове, то няма по-подходящо време за тази среща, каза Снежана Тодорова, която освен в качеството си на председател на СБЖ се обърна към присъстващите и като ръководител на Дружество „Найден Геров“ на училите и специализирали в Русия и ОНД. Снежана Тодорова представи руските гости, като предостави на новия търговски представител Константин Артюшин да сподели своите приоритети у нас.

Според Константин Артюшин главната задача в момента е да се помага на дребния и среден бизнес. Той не пропусна да подчертае,че освен с обмен на продукция, Русия вече има възможност да оказва и финансова помощ, както правят САЩ и ЕС. Руската федерация вече има високо развита технологична промишленост, както в IT технологиите, така и в транспортната и химическата индустрия.

Артюшин каза, че от руска страна са готови тази година да разширят сферата на туризма, като разработят проекти в областта на ловния и риболовен туризъм, организирането на почивки в старинните руски градове, респективно и в българските, както и в спа-туризма. Дипломатът съобщи, че за първи път българи са посетили известните вече по света кавказки минерални бани. Своето място в областта на туризма от българска и руска страна има и деловият туризъм, както и образователни и развлекателни програми.

Константин Артюшин припомни, че в Русия все още държат на известността на нашите строители, като подчерта, че за строителните български компании се отварят възможности за активна дейност. Като пример посочи остров Сахалин, който в момента е приоритет за руското правителство и там се разгръща голямо строителство. „Готови сме да предложим на български фирми да се включат в тази дейност“ – каза Артюшин. Търговският представител на Русия у нас бе любезен да отговори на въпрос на сайта на СБЖ за това, в какви конкретни отрасли смята, че през тази година ще бъде активно и успешно икономическото сътрудничеството между България и Русия и може ли да се предположи, че във връзка с наложените санкции могат да се появят някакви спънки. Ето отговора му:

„Днес ние изхождаме от това, че развитието на търговско-икономическите връзки между двете страни се обхваща в два големи блока, като първият засяга сътрудничеството между държавни компании и осъществяването на големи държавни проекти, каквито са доставките на нефт и газ, проектите на Лукойл. А вторият блок е взаимодействието между малкия и среден бизнес, в това число и частния. И ние стъпваме на това, че всяко едно сътрудничество е успешно, независимо какъв е отрасълът на бизнеса, щом е легален и решава основната задача - хората да печелят повече средства, да плащат по-ниски данъци и да имат добра работа, която да им носи прилични печалби. Разбира се, не само в България, но и в Русия.

За нас обаче особен интерес представлява сътрудничеството във високотехнологичната сфера. Днес в тази област ние си сътрудничим, но не така активно, както би ни се искало. У нас са наясно с експортния потенциал на Русия и по тази причина в интернет могат да се видят приоритетите, които Руската федерация има спрямо бизнеса в целия свят, в това число и с България. Ще повторя пак,че това са IT технологиите, енергийното и транспортното машиностроене, медицинската техника, която Русия предлага, а именно в ядрената медицина, фармацевтични препарати ново поколение, селскостопанското съвременно машиностроене, нефтохимията.

Като погледнем, това са няколко десетки отрасъла, на които ние наблягаме. Нашата държава не казва на предприемачите как и с кого да сътрудничат, защото приоритет е да подкрепяме всяко усилие, насочено към развитието на търговско-икономическите връзки. Разбира се, че на нас повече ни допадат високите технологии, но това не изключва и другите отрасли. Ако някой желае да доставя в България мебели, няма проблем и ще му помагаме, защото това е нашата задача. Трябва да се знае само едно, че ние сме държавни чиновници и трябва да защитаваме интересите на тези, които си плащат данъците и за което получаваме заплати.“

Между другото, Константин Артюшин сподели с присъстващите, че в момента усилено учи български език, който ще попълни списъка му с езикови познания, включващ досега китайски и английски.

Своеобразен отчет за стореното през миналата година направи и съветникът по културните въпроси при посолството на Русия у нас Алексей Новосьолов. Връщайки лентата назад, той припомни съвместните събития, при които руснаци и българи са празнували заедно. Това е 140-годишнината от Освобождението на България от турско робство, като предстоящо е и отбелязването на 140 години от установяването на дипломатически отношения между двете държави.

Алексей Новосьолов припомни и визитата на българския министър на културата в Русия Боил Банов, както и инициативите, по които ще работи не само руското културно ведомство, но и българското.

Съветникът сподели,че предстои подписване на споразумение между един от най-големите световни музеи - „Ермитажа“, и българското Министерство на културата за бъдещо сътрудничество. В най-скоро време вероятно в България ще имаме възможността да видим ценни реликви, като съкровището на хан Кубрат, открито край Малая Перешчепина. Според руския дипломат много се разчита, че и тази година ще бъде спазена традицията на дните на българската и руската култура, каквито имаше и миналата година. Те преминаха при огромен успех.

Алексей Новосьолов не пропусна да сподели и за една неосъществена инициатива, като разчита, че тази година тя ще се увенчае с успех. А това е откриването на бюст паметник на руския дипломат граф Н. П. Игнатиев, допринесъл немалко за свободата на България. Новосьолов спомена, че паметника вече е изработен, но се чака само решението на Столична община за неговото място. Тази тема като че ли разпали страстите в залата, а и въпросът от сайта на СБЖ беше също свързан със съдбата на монумента. Потърсих отговор от Алексей Новосьолов кой е авторът на паметника на граф Н. П. Игнатиев, дали вече от посолството са разговаряли със Столична община по повод неговото поставяне и каква е позицията на кметството.

„Паметникът, който ще бъде поставен в София, е копие на този, който се намира във Варна – отговори Новосьолов. - Но за да бъде поставен в София, е необходимо решение на Общинския съвет, който да постигне консенсус по въпроса. Инициативният комитет, създаден по този случай, трябва да води разговори със Столична община. Посолството в лицето на посланик Анатолий Макаров има среща с председателя на Общинския съвет и с главния архитект на София. Тоест в рамките на нашите компетенции ние направихме това, което е необходимо, но основното е работа на Инициативния комитет. Надяваме се, че през тази година ще бъде разрешен въпросът с паметника на граф Н. П. Игнатиев.“

(Тук отварям скоба и искам да поясня, че автор на паметника във Варна е скулпторът Жеко Спиридонов. „След 1906 г., когато паметникът на граф Игнатиев във Варна бил осветен, градската управа направила около него китна градинка, която всяка следваща управа старателно поддържала, без значение какви власти и страсти владеят града. Всяка година на Трети март, след тържествената литургия, празничното шествие задължително се отбивало пред паметника, кметът казвал няколко добри думи за граф Игнатиев и всички заедно се отправяли към гроба на руските войници в Приморската градина – пише в историята на морската ни столица. - През 1945 г. тази традиция била прекратена, а през 1962 г. нелепо озеленителско решение прекарало алеята точно през градинката на паметника, превръщайки стъпалото на постамента в бордюрен орнамент. Паметникът обрасъл с дървета и растителност, хората не го виждали и забравили за него. На 17 януари 2002 г. по обяд група варненски патриоти се събрали пред паметника, почистили около него и организирали скромно тържество със заупокой по случай 170 години от рождението на граф Игнатиев. Така била възстановена паметта на граф Игнатиев във Варна. Следващите 12 месеца преминали в подготовка за облагородяване на пространството около паметника. Дейността на Гражданския комитет била подпомогната финансово от Генералното консулство на Руската федерация във Варна и на 17 януари 2003 г. годишнината от рождението на графа беше чествана на обновеното пространство около паметника, оградено с нова гранитна площадка и декоративна верига.“ )

По повод коментираното от Алексей Новосьолов във връзка с паметника на граф Игнатиев в София отношение взе и Снежана Тодорова, която е председател на Координационния съвет „България-Русия“:

„Ако позволите, ще ви кажа, че всички членове на Координационния съвет „България-Русия“ сме и членове на Националния инициативен комитет за издигане на бюст паметник на граф Игнатиев в София. Преди повече от половин година изпратих писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова и зам.-кмета по културата Тодор Чобанов с настоятелно искане да бъде определено място за поставянето на паметника. За огромна наша радост и благодарение на наши приятели успяхме да осигурим копие от протоколите от заседанието на Софийския съвет през 1903 г., от които се вижда, че още тогава е взето решение да се издигне паметник на граф Игнатиев в столицата. По това време той вече е избран за почетен член на Славянското дружество.

Казвам всичко това, защото знаете колко недостойна и компрометираща кампания се води срещу личността на граф Игнатиев. Във връзка с това ние не само протестирахме, а аз в качеството си на председател на СБЖ предложих да се сложи голяма плоча в началото на улица „Граф Игнатиев“, защото тя носи това име, както и да има разширен текст. В отговора на Столична община помолиха този текст да го съгласувам с главния архитект на София. Отидох при него, а той беше много учуден и заяви, че може само да даде съвет за материала и ми предложи да заведа искането в деловодството.

Заведох го и оттогава, сигурно вече минаха четири месеца, няма отговор. Споделям това с вас, защото ми се струва,че може би трябва да имаме подкрепа не само от столичната общественост, но и от цялата страна. На мен, като българка, ми е безкрайно обидно. Когато говоря с общински съветници, разбиращи за какво иде реч, те ни подкрепят, но ми казват, че г-н Чобанов трудно ще разреши, поради излезлите книги за графа. А колко са книгите и фактите за това какво е дал граф Игнатиев за България! Така че нашата битка за истината и за това кой е граф Игнатиев продължава. Тя е сложна и тежка, но в себе си съм дълбоко убедена, че истината все пак ще възтържествува.“

От направената справка с документите се вижда, че в протоколите от заседанието в тогавашния Софийски съвет в далечната 1903 г. се взема решение да бъде издигнат паметник на графа и дори е определено мястото. А то е на пресечката на улиците „Граф Игнатиев“ - „Денкоглу“ и „Ал. Батенберг“. Решението е вписано и в протокола от това заседание.

За сътрудничеството между Русия и България в областта на образованието разказа и Роберт Шестаков. Той наблегна на това, че вече осезателно и активно работят в областта на науката двете най-големи звена - БАН и РАН. Русия е търсен партньор на полето на науката не само в Европа, но и в света в областта на космическите изследвания и технологии, каза Шестаков, като България е включена в тази листа. У нас съвместните българо-руски проекти в космическите изследвания са 20 и се финансират на паритетна основа. Предстоят и срещи между председателите на двете най-авторитетни научни звена – БАН и РАН.

Дипломатът сподели, че по повод 140-годишнината от Руско-турската война 1877-1878 е издаден луксозен и много ценен албум, чиято презентация на руски език се е състояла не само в Русия, но и у нас. Предстои той да се появи в превод и на български език. В сферата на образованието също можем да се похвалим с активно сътрудничество.. Вече има разработени два проекта за съвместни магистърски програми между български и руски ВУЗ-ове. А в сферата на средното образование, като рядък и уникален проект Роберт Шестаков посочи случващото се в СОУ „Юрий Гагарин“, където децата ще получават две дипломи - за руско и българско образование. Той подробно се спря и на кампанията за набиране на студенти за обучение в руски висши учебни заведения, която се провежда съвместно с Россотрудничество.

И тук е може би място да съобщя, че на 28 януари 2019 г. в 11:00 в конферентната зала на Руския културно-информационен център ще се състои презентация на програмата, която дава възможност за получаване на безплатно образование в Русия. В брифинга ще вземат участие представители на Посолството на Русия в Република България, сътрудници от представителството на Россотрудничество, на Координационния съвет на сънародниците ни, участници в програмата за безплатно образование в Русия.

Кампанията по подбор на чужди граждани и сънародници за обучение във вузовете на Руската федерация се реализира от 2013 година, при това квотата, определяна за България, се увеличава всяка година. Благодарение на това желаещите да учат в страната на Пушкин може да получат безплатно образование във водещи руски вузове, предлагащи както хуманитарни, така и научно-технически програми. / СБЖ

Читайте
новости: