Константин Артюшин: Най-големи перспективи в търговско-икономическото сътрудничество между Русия и България виждаме в иновационните и високотехнологичните отрасли

Най-големи перспективи в търговско-икономическото сътрудничество между Русия и България виждаме в иновационните и високотехнологичните отрасли. Това каза в интервю за БТА новият търговски представител на Руската Федерация у нас Константин Артюшин.
Според него руско-българското икономическо сътрудничество има огромен потенциал, който по ред причини понастоящем не се използва оптимално.
Артюшин изрази очакването на руската страна за по-нататъшно развитие на взаимоизгодното сътрудничество между двете страни в енергийната сфера, в реализацията на инфраструктурните и логистичните проекти, в селското стопанство и фармацевтиката. При това, от гледна точка на нереализирания потенциал от сътрудничеството, най-перспективни също така биха били и сферите на IT-технологиите, енергетичното и транспортното машиностроене, селскостопанското машиностроене и медицинската промишленост, допълни той. Това са изключително важни и много перспективни области, в които бихме могли да си сътрудничим, отбеляза търговският представител на Руската Федерация у нас.
"Приветстваме всяко взаимоизгодно сътрудничество между компаниите, независимо от категорията и размера на бизнеса, от сумата по договорите, и, дори, от отрасъла. Важното е това сътрудничество да има легален характер и да бъде изгодно за бизнеса", посочи търговският представител на Руската Федерация у нас Константин Артюшин.
Константин Артюшин е роден през 1965 година в Пензенска област, Русия. След завършване на университета и службата във Военно-Морския Флот, от 1992 година е работил в Търговско-промишлената палата, в банковата сфера и в бизнеса. От 2000 година е заемал поста министър на външните връзки, след което е оглавил Пензенската областна търговско-промишлена палата. В системата на външната търговия на Русия Артюшин работи от 2006 година, след като оглавява Регионалното представителство на ТПП на Русия в Казахстан. След това заема длъжност Търговски представител на Русия първо в Узбекистан, след това в Белорусия, а от ноември 2018 г. със заповед на Правителството на Руската Федерация е назначен на длъжност Търговски представител на Русия в България.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Артюшин, как виждате перспективите за развитието на руско-българското икономическо сътрудничество?
Отговор: Руско-българското икономическо сътрудничество има огромен потенциал. За съжаление, по ред причини, понастоящем този потенциал не се използва оптимално. Въпреки това, ние разполагаме с доста положителен опит в търговско-икономическото сътрудничество между страните ни в историческа ретроспектива, включвайки безусловно позитивния имидж на българските стоки от леката и хранителната промишленост, радиоелектрониката и фармацевтическата продукция, насочени към руския потребител.
Освен това, бих добавил и позитивната репутация на българските строителни работници в Русия, от една страна, и положителния опит в експлоатацията на обекти от енергийната и транспортната инфраструктури в България, изградени с помощта на технологии и оборудване от Русия, от друга страна. Този факт, безусловно, говори сам по себе си, и най-вече за това, че нашите стоки и услуги имат добри взаимни маркетингови перспективи. Ние, наистина, наблюдаваме нарастващ интерес на руския бизнес да стъпи на българския пазар. От друга страна, към нас непрекъснато постъпват предложения от български компании, желаещи да осъществят делови контакти с руски предприятия. Така че, в този аспект, мисля, че перспективите на взаимната търговия са доста оптимистични.

Въпрос: Кои според Вас са приоритетите на търговското сътрудничество между двете страни?
Отговор: Търговското представителство на Руската Федерация е съставна част от дипломатическата мисия на Русия в България, а също така е структурно звено на държавната система за поддържане на развитието на външната търговия на нашата страна. Главната ни цел е пълно съдействие на развитието на двустранните търговско-икономически връзки, чиито държавни приоритети се определят, преди всичко, от решенията на Руско-българската Междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество. Поредното заседание на Комисията се проведе в Москва на 25 октомври 2018 година. Така че, нашата основна задача, като държавен орган - е да информираме държавните органи на страната, в която се намираме и да организираме, съответно, взаимодействие с тях с цел оптималното развитие на взаимните търговски връзки.
Наред с всичко казано, бих акцентирал и на още една изключително важна задача, а именно - информирането на заинтересованите представители на бизнеса на двете страни относно възможностите за взаимоизгодно сътрудничество. Какво ще рече това? При интерес от страна на българска фирма, ние сме готови, посредством съвременните информационни технологии, да й помогнем да си намери бизнес партньори в Русия. И, съответно, посредством съответните структури за поддържане и подкрепяне на бизнеса в България, такива, като БТПП, съвместната Българо-Руска ТПП, Държавната агенция за подкрепа на малкия и средния бизнес, други заинтересовани държавни органи и структури, ние ще търсим партньори за всички руски компании, които търсят нашето съдействие.
Предвид тенденциите за развитие на съвременния свят най-големи перспективи ние виждаме в иновационните и високотехнологичните отрасли. Важно е, също така, да отбележим, че сме в пълна готовност да подкрепим и стремежа на българските и руските предприемачи за сътрудничество, в която и да било сфера на бизнеса, разрешена от законодателството на нашите две страни.

Въпрос: В какви конкретни отрасли през тази година ще бъде активно и успешно икономическото сътрудничеството между България и Русия?
Отговор: Изхождайки от нашето виждане за съвременното реално състояние и перспективите на развитие на двустранните търгово-икономически отношения, а също така и наблюдавайки внимателно тенденциите за развитие на икономиката на Русия и световната търговия, очакваме по-нататъшното развитие на взаимоизгодното сътрудничество в енергийната сфера, в реализацията на инфраструктурните и логистичните проекти, в селското стопанство и фармацевтиката. При това, от гледна точка на нереализирания потенциал от сътрудничеството, най-перспективни също така биха били и сферите на IT-технологиите, енергетическото и транспортното машиностроене, селскостопанското машиностроене и медицинската промишленост. Това са изключително важни и много перспективни области, в които бихме могли да си сътрудничим.
Бих искал още веднъж да подчертая, че приветстваме всяко взаимоизгодно сътрудничество между компаниите, независимо от категорията и размера на бизнеса, от сумата по договорите, и, дори, от отрасъла. Важното е, това сътрудничество да има легален характер и да бъде изгодно за бизнеса.

Въпрос: Има ли бъдеще малкият и среден бизнес, или наблягате повече на сътрудничеството с големите и държавните компании?
Отговор:Точно тук е уместно да набележа две основни линии на сътрудничество, съществуващи понастоящем. Първата линия включва сътрудничеството между големите държавни компании, което от само себе си предполага осъществяването на мащабни държавни проекти, за които напоследък много пишат вашите колеги-журналисти. Това - безусловно, е една изключително важна и сериозна част от работата и ние сме готови да я изпълняваме.
Втората линия е свързана, именно, с малките и средни предприятия и взаимодействието между частния бизнес на двете страни. Русия, както знаете, притежава изключително голям експортен потенциал, и тук изобщо не става въпрос само за енергийните проекти. Както вече споменах, един от нашите приоритети е точно развитието на извънсуровинния, високотехнологичен експорт, което често е предмет на бизнес на малките и средни предприятия.

Въпрос: Представлява ли за Русия интерес сътрудничеството във високотехнологичната сфера?
Отговор: Съвременната икономика не може да се развива без високите технологии. Такава е реалността. Днес в промишлеността, в селското стопанство, та дори и в сферата на услугите, реалното развитие е възможно само и единствено посредством прякото приложение на високите технологии. Това е факт. Затова високотехнологичните товари, тяхното производство и експорт, разработката на съответните технологии, цифровизацията на технологичните процеси и бизнес-решенията са естествен приоритет на всяка една държава, в това число и на Русия. И както вече казах, в доста високотехнологични отрасли ние виждаме реална възможност за взаимоизгодно сътрудничество между нашите компании.
В тази връзка, по време на състоялото се заседание на Руско-българската МПК през октомври миналата година, страните отново потвърдиха взаимния интерес за развитие на научно-образователното сътрудничество между университетите, научните организации и иновационния бизнес, включвайки и разширеното участие в Московския международен салон за образование, във форума "Отворени иновации" и в Пловдивския научно-технически панаир.
Понастоящем работим много активно върху формирането на руската делегация, която ще участва в Международния технически панаир, който ще се проведе от 23 до 28 септември 2019 година в град Пловдив. Напълно съм убеден, че Пловдивският научно-технически панаир е една от най-добрите конгресно-изложбени трибуни на Балканите, и предстоящото участие на руските фирми и компании в това изключително значимо и важно събитие ще допринесе за един нов импулс в развитието на двустранното сътрудничество в сферата на високите технологии и иновации.

Въпрос: Какви са начините на подпомагане? Има ли Русия възможност да оказва и финансова помощ, както правят САЩ и ЕС?
Отговор: Много добър въпрос! Вие правилно сте забелязала, че в съвременните условия подкрепянето на националния експорт, независимо от формата му на собственост, е една от най-важните и приоритетни функции на държавата, не само в САЩ и ЕС, но и в Китай, Япония, Корея и други страни с внушително икономическо развитие.
Днес Русия също така разполага със съответните възможности за оказване на финансова и нефинансова поддръжка на външнотърговските операции на своя бизнес, предоставяйки както на националните износители, така и на купувачите на високотехнологична продукция от други страни, съвременен пакет от услуги, напълно конкурентен на най-добрите световни образци, включвайки консултации, застраховки, сертификация на продукцията, проектно финансиране и др.
В Русия е приета държавна програма за развитие на външната търговия, създадени са съответните национални некомерчески институти. Бих искал да подчертая, че всички действия в това направление ние осъществяваме в строго съответствие с международната търговия, задълженията на Русия във Световната търговска организация и международните икономически организации, включително и в Евразийския икономически съюз.

Въпрос: Въпрос, който вълнува много представителите на бизнеса у нас: как санкциите се отразяват на търговския обмен между нашите две страни?
Отговор: Да, разбира се, това е изключително важен въпрос. Именно законодателните ограничения, налагани върху възможността на доставки на едни или други стоки, посредством едни или други национални или наднационални органи, водят до невъзможността от сключване на договори и осъществяване на сделки със съответните компании. За бизнеса, концентриран в съответен отрасъл, проблемите са очевидни. Пазарът се сви, трябва да се търсят алтернативни купувачи. Освен това, самият факт на съществуване на каквито и да било санкции значително намалява зоната на комфорта за бизнеса, особено ако става реч за средния и малкия бизнес, действащ в свързани помежду си области, тъй като в малките компании невинаги са налице висококвалифицирани юристконсултанти.
Бизнесът може и трябва да бъде законопослушен. Затова, изхождайки от безусловното право на страната, в която се намираме, в приемането на едни или други нормативни актове, и още повече, че ние не сме в правото си да даваме оценки за перспективност на въвеждане на едни или други ограничителни механизми за националната икономика, все пак, бих искал да изразя своето мнение, че за бизнеса е много важно ясно да се виждат границите на законодателно определящата зона на риска. А това ще даде възможност на бизнеса по този начин да се концентрира върху възможностите, а не върху заплахите и рисковете, и по този начин това ще способства за най-доброто развитие на нашите търговско-икономически връзки. Днес, в това интервю, ние достатъчно наблегнахме на големите перспективи в изключително много отрасли. А какво правим със санкциите? Убеден съм, че в крайна сметка, рано или късно те ще бъдат отменени.

Въпрос: Бихте ли посочил конкретни цифри на търговския обмен в различните области?
Отговор: Както се предполага, окончателно можем да теглим чертата през март, когато се формират крайните резултати от нашето търговско-икономическо сътрудничество. Такава е международната практика. За момента можем да кажем, че по резултатите за 11 месеца на 2018 година, и по данните на Националния статистически институт на България, търговският обмен между нашите две страни възлиза на около 3,8 млрд. щатски долара, което е с 1,1 процент повече от аналогичния период на 2017 година. Русия се нарежда на пето място сред основните външнотърговски партньори на България, а по обем на българския импорт ние сме на второ място след ЕС. Убеден съм, че тези цифри, дори в съвременните условия, могат и трябва да се повишат.

Въпрос: Как стои въпросът със строителните компании, които навремето работеха много добре в Русия. Да очакваме ли да се отварят нови възможности за активна дейност на български строителни компании?
Отговор: Вече говорих по този въпрос по-горе, като споменах, че българските строители в Русия имат много добра и напълно заслужена репутация. Най-добро потвърждение за думите ми са хора в най-различни региони на Русия, които и до ден днешен живеят в прекрасни блокове и кооперации, построени от българските строители през 70-90-те години на миналия век. И, повярвайте ми, не го казвам това по слухове или хорски приказки, а ползвам напълно реални факти, тъй като дори в моя роден край - Пензенска област, има цял жилищен квартал, построен изцяло от българските строители.
Днес в Русия се приемат изключително мащабни програми, свързани със строителството, при това не само на жилищни блокове и кооперации, но и на обекти от инфраструктурата. Строителният пазар в голяма степен е либерализиран. Налице са голям брой вече частни компании, и при това доста големи и мащабни. И въпреки това за всеки има ниша.
Разбира се, в пазарните условия най-съществен остава въпросът за икономическата целесъобразност, ефективността на бизнеса, но аз лично съм сигурен, че от тази гледна точка за българските строители са открити прекрасни възможности за развитие и осъществяване на дейността им в Русия, най-вече в регионите на Сибир и Далечния Изток, където има голям недостиг на работна ръка и строителна компетенция. И, доколкото ми е известно, в тези райони активно работят нашите братя-съседи от Република Беларус. А това говори, че икономическата целесъобразност присъства и е налице. В този аспект, бих си позволил да предложа на българските строителни компании да обсъдим всички назрели въпроси по време на Източния икономически форум, който ежегодно се провежда у нас, в Русия, в град Владивосток, през септември. От наша страна сме готови да помогнем на заинтересованите български предприемачи да вземат участие в това изключително важно и най-мащабно събитие, касаещо нашите източни региони.

Въпрос: Ако погледнем към туризма като на бизнес, то какъв е приносът му към двете икономики? Какви са новите перспективи за развитие на туристическия обмен?
Отговор: Туризмът се разглежда като една от ключовите области на нашето сътрудничество. Всички ние сме наясно, че туризмът формира значителната част от БВП на България. Безусловно, уникалните СПА и морски курорти, балнео-санаториумите и историческото наследство на България определят туристическия поток към страната Ви, и това е основното направление на работата на туристическия ви бизнес. Убеден съм, че в неговото развитие има голям потенциал и далеч не всички ресурси са изчерпани. Ние, заедно с Министерството на туризма на България и колегите ни от БРТПП и ТПП на Русия, активно работим в тази посока в търсене на нови възможности.
През декември миналата година се състоя среща точно по тази тема на министъра на туризма на България Николина Ангелкова и извънредния и пълномощен посланик на Русия в България Анатолий А. Макаров. Срещата се проведе с участието на представителите на българския туристически бизнес и нашето Търговско представителство. Затова, през 2019 година се планира провеждането на минимум две двустранни събития по тази тема. В хода на планираните срещи и събития се надяваме да обсъдим възможностите за туристически бизнес - това са както и нови форми на изходния туризъм за руски граждани - като исторически туризъм, поклоннически туризъм, гурме-туризъм, така и възможностите на туризма в обратна посока - на българи към Русия и организирането на преки контакти с туристическите агенции в руските региони.

Въпрос: На какво според Вас трябва да наблегне туристическият сектор и в двете страни за повишаване на ефективността от туризма?
Отговор: Убеден съм, че възможностите за повишаване на ефективността в областта на туризма, като вид бизнес, се крие в непрекъснатото търсене на нови ниши и направления. Бих искал да се възползвам от случая и да привлека вниманието на бизнеса, зает в туристическия отрасъл на България, за подобряване на възможностите на изходния туризъм към Русия. И не само за българските туристи. Например, турските туроператори организират за туристите не само шопинг-турове в Истанбул, но, и например, дори пътувания до Израел. Така че, възможностите за разрастване на туризма като бизнес са много големи, стига да има желание и целенасоченост.
В Русия имаме какво да предложим на туристите. Днес, в редица руски региони активно се реализират проекти в областта на културното, историческото, религиозното, развлекателното, риболовното, ловното и СПА направление в туризма. Към всички изброени направления има огромен интерес от страна на туристите. При това, бих искал да уточня, че изброените направления в туризма отдавна не са само и единствено за Москва и Санкт-Петербург. Цял свят имаше възможността да се убеди в това по време на Олимпиадата през 2014 г., и по време на Световния Шампионат по футбол през 2018 година. И ние, от наша страна, напълно сме готови да помогнем на заинтересованите български компании да си намерят партньори в Русия в тази изключително перспективна ниша.
Освен това, както в Русия, така и в България, съществуват огромни възможности в сферата на деловия, конгресно-изложбен, конферентен и образователен туризъм. В наши дни изложбените събития, панаирите и международните изложения се организират на ново иновативно ниво, с използването на най-модерните технологии, повишаващи тяхната ефективност, както за участниците, така и за посетителите. Тези събития ясно и конкретно са структурирани вече като вид бизнес. Между другото, в това спокойно ще имат възможността да се убедят лично посетителите и участниците в нашето най-мащабно ежегодно промишлено изложение "ИННОПРОМ-2019", което се провежда под егидата на министерството на промишлеността и търговията през юли тази година в град Екатеринбург. В този ред на мисли, бих искал да кажа, че и за предприемачите в сферата на туризма, и за всички заинтересовани партньори в тази ниша, ние, като Търговско представителство, също сме готови да окажем всякакво съдействие и възможна подкрепа.
Бих искал още веднъж да подчертая и да наблегна на мисълта за бизнес подхода към организирането на подобни събития и прояви в Русия, което би направило перспективно сътрудничеството по организирането на обмен на делегации и участници от двете страни.

Въпрос: Вие сте отскоро в нашата страна. Как се чувствате? Какво успяхте да разгледате? Кое най-много Ви впечатли до момента?
Отговор: Да, така е. Отскоро съм във вашата страна. Намирам се в България от средата на ноември 2018 г., когато застъпих на длъжността търговски представител. От тогава, освен София, съм посетил Пловдив, Русе, Бургас и Варна. Но всичките тези посещения бяха от работен, делови характер. В предишните си идвания в България, в качеството си на обикновен турист, съм успял да посетя много исторически места и да се докосна до уникалните природни богатства на Вашата прекрасна страна. Имах възможността не само да общувам с местното население, но и да завъдя много добри приятели - все прекрасни, добри и забележителни хора, и затова, когато ми предложиха нов пост с месторабота в София, не се поколебах нито за миг. И вече сега, бих могъл да кажа с ръка на сърцето, че изобщо не съм сгрешил в избора си, приемайки изключително интересна работа, която много се надявам, да бъде полезна както за Русия, така и за България. Радва ме и фактът, че имам доста много работа! Е, и разбира се, да ви призная, с усилено темпо, много интензивно изучавам български език.

Въпрос: Вашето пожелание към българския бизнес?
Отговор: Важното за всеки предприемач - това е успехът на неговия бизнес. И, затова, бих искал да пожелая успехи и процъфтяване на всички предприемачи в България. От наша страна, ние, в търговското представителство на Руската Федерация в Република България ще се радваме на драго сърце да помогнем на онези от тях, за които руските компании ще станат добър бизнес-партньор. Точно това е нашата основна задача и цел - цялостно да съдействаме за развитието на двустранните взаимноизгодни търговско-икономически отношения между нашите две страни. А те се базират и градят на конкретни договори, контракти и сделки. Успех на всички Вас, скъпи приятели и бизнес-партньори! /БТА

Читайте
новости: