Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции.

Празник на българските занаятчийски сдружения по случай 11 май – ден на Св. Св. Кирил и Методий, 1906Проектът има три цели. Първата е да припомни на обществото за историческото българско присъствие в Солун, втората е да популяризира обществената памет за града, а третата – да представи съвременните български инициативи, свързани с него. Човек без корен е като дърво без корен – казва ръководителят на проекта доц. Юра Константинова от Института за балканистика. Не може да нямаме памет за това какво е било. Трябва да имаме устои, на които да стъпим, хора, на които да се опрем, спомени, които да са ни скъпи.

Разцветът на солунската българска общност е след 1878 година, когато в резултат на Руско-турската война тогава е освободена северната част на България, но цяла Македония и Беломорието, вкл. Солун, остават в Османската империя. Много българи от градчетата на Западна Македония и от близката околност се заселват в Солун, търсейки там просперитет и сигурност.

Какви видни българи са били свързани със Солун?

Това беше една от целите на проекта ни – да разберем с какво българското общество се свързва с града – каза Юра Константинова. Мислехме, че най-голяма популярност предизвикват Солунските двама братя – Светите Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. Но колкото повече работим, толкова повече установяваме, че всъщност завършилите солунските гимназии – мъжка, девическа, търговска - българи и техните наследници са тези, които в най-голяма степен пазят паметта за българското в Солун.

.Една от целите на проекта е не само да издирим личните истории в българските архиви, а да се обърнем към максимално широк кръг слушатели, граждани, които да се свържат с нас, да ни разкажат своите истории. Да ни предоставят в дигитален вид материали, ако имат от семейните си архиви, снимки. Ще видите в това документално издание, че вече имаме такива хора. И наистина искам да апелирам чрез вас към всички наследници, независимо дали живеят днес в България или зад граница, да запазят паметта за своя род– казва доц. Константинова.

Председателят на Държавната агенция архиви доц. д-р Михаил Груев поздрави екипа от колеги и приятели, работили върху създаването на книгата. Ако човек разгледа албума, ще види, че е представена не само политическата история, борбите за национално осъзнаване и утвърждаване на българската общност в Солун – каза г-н Груев. Ще види една много широка палитра на културния, на обществения, на политическия, на стопанския живот на Солун. При това в една изключително дълга перспектива. Първите документи са от началото на XVIII век, а последните свършват със срещата Бойко Борисов-Ципрас.

СнимкаВардарската порта – гравюра от книгата „Пътуване в Македония”, 1831, на френския учен и дипломат Е. М. Кузинери. Към края на XIX век районът около портата е предимно български квартал.Факт е, че историята на Солун е свързана и с редица конфликти между България и Гърция. Тази страница обаче трябва да остане в миналото, изтъкна писателката Елена Пеева-Никифоридис, една от българките, които живеят в Солун днес. Бих призовала тази книга да бъде издадена и от гръцка страна, за гърците в София и в България, каза г-жа Никифоридис. / БНР

Читайте
новости: