Пари и здравеопазване

Доброто здраве струва пари в наши дни. И то доста, и не всеки може да си позволи да следва и прилага препоръките на докторите при лечение или просто за здравословен начин на живот, въпреки че според анкета на сайта Дневник, 68% от българите смятат за най-важно именно доброто здраве. В България годишно се харчат общо над 4 млрд. евро за здраве. Това включва финансирането на здравната система от държавата, парите от задължителните вноски на здравноосигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и доброволните вноски на гражданите в частни осигурителни компании. Трябва да добавим и плащанията на пациентите под масата, доплащанията в болници и клиники за разни „екстри“, като упойки например. Сумата става още по-внушителна, когато се изчисли и малкият процент от цената на лекарствата, който реимбурсира НЗОК, като останалото се доплаща от пациентите. И така стигаме до тази впечатляваща за България и нейното по-малко от 7 млн.души население сума от над 4 млрд. евро, която е с 200 млн. евро повече, отколкото миналата година.

А фактите говорят, че българите са едни от най-болните хора в Европа, с най-малка продължителност на живота като страната е и на първо място по смъртност на континента. Средната възраст на населението е 43.8 години и по дефиниция това застаряващо население е по-уязвимо на болести и се нуждае от повече медицински грижи и лекарства. През 2017 г. , според Националния статистически институт (НСИ), 2 220 161 българи са били хоспитализирани в някоя от 346-те болници в страната.

На хартия споменатите вече суми звучат добре, тъй като се доближават като процент от БВП до средното равнище в Европа и достигат 8.3% от БВП. Веднага обаче трябва да се каже, че от тези 8.3% само 4.5% са публичните разходи за здравеопазване, според пресата. Останалото е за сметка на пациентите. От това следва недофинансиране на болници, мизерни заплати на лекари и медицински персонал, недоплатени лекарства и консумативи на доставчиците и пр. В резултат всички са недоволни и протестиращи – и докторите и медицинските сестри, и пациентите.

Грижите за здравето на населението и за поддържането му в добра физическа и психическа форма изграждат доста сложни взаимоотношения, които би трябвало да се решават заедно от всички засегнати. И точно това става на практика. Държавните власти и НЗОК, от една страна, и Българският лекарски съюз (БЛС), от друга, договарят мерки, решения и компромиси, които ще се прилагат в здравеопазването през съответния период на валидност на съответния рамков договор. Тази година двете страни успяха да се договорят за основните параметри на здравната политика през следващите три години. Предвижда се най-малко 50% сто от месечните приходи на болничните заведения да бъдат отделяни за заплати. От тях 64% ще бъдат за заплатите на лекарите, а 36% за специалистите по здравни грижи. Съотношението ще бъде 1:1.6. Ако се спазват тези съотношения, например най-голямата частна болница в България – "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда"), която има над 50 млн. eвро приходи, трябва да раздаде 25 млн. eвро на персонала, което означава над 1600 евро средна месечна заплата.

Любопитно е да се спомене, че въпреки недоволството на българските пациенти от здравеопазването в страната, нещата може би не са чак толкова зле, колкото някои си мислят. Така например и за разлика от много други европейски държави, за консултация при лекар специалист пациентът в България не трябва да чака с месеци, а най-много десетина дни. И това въпреки масовата емиграция от страната на стотици и хиляди медицински кадри, които заминаха за Западна Европа в търсенето на по-добри условия за труд и заплащане. Това се потвърждава и от десетките хиляди чуждестранни граждани, които идват за прегледи и лечение в българските здравни заведения. Броят им варира от година на година. Според последните налични данни около 26 300 посещения на чужденци с цел лечение у нас е регистрирало Министерството на туризма в периода януари-септември 2017 година. Според допитване, организирано от това министерство, 84% от чуждестранните граждани, посетили България, намират страната ни за добра дестинация за медицински туризъм. 60% декларират, че са напълно удовлетворени от услугите, които са получили. Експертите на свой ред твърдят, че страната ни има всички шансове да се превърне в подходяща дестинация за здравен и медицински туризъм, защото има не само добре развита мрежа от балнео и спа комплекси, но и защото предлага добро съотношение между цена и качество. / БНР

Читайте
новости: