Сериозни неизвестни след първия тур на президентските избори в България

Окончателните резултати от изборите в България на 6 ноември още са неизвестни, но и междинните ясно показват, че следващата неделя ще има силно оспорван втори тур в една нова вътрешнополитическа обстановка.

Предположенията за победа в първия тур на кандидата на управляващата партия ГЕРБ Цецка Цачева не се оправдаха и тя води само в три области на страната. Съперникът й Румен Радев, подкрепян от БСП, се оказа първи в 20 от общо 28 области, и за първи път от 1990 г. насам кандидат на социалистите е първи на избори в София. В София управляващата ГЕРБ е втора сила, но кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков е на по-малко от процент след нея, а това подсказва, че десните са започнали да възстановяват традиционно силната си позиция в столицата.

Някои смятат, че резултатите от първия тур на президентските избори са индикация за чувствителна промяна в съотношението на политическите сили в страната. В полза на тази теза е и резултатът на кандидата на коалицията „Обединени патриоти“ Красимир Каракачанов, класирал се трети след Радев и Цачева. За промяна говори и резултатът на независимия кандидат Веселин Марешки – станал неочаквано първи в родния си град Варна и четвърти в страната. А какво би станало, ако инициаторът на националния референдум за политическата система Слави Трифонов реши да създаде партия и се яви на парламентарни избори? Засега Трифонов не потвърждава, че би постъпил така, но очевидно милионите гласували в предизвиканото от него допитване не му позволяват и да отхвърли тази вероятност, защото многозначително твърди, че ще направи „каквото е необходимо“.

Но, за разлика от парламентарните, президентските избори са мажоритарни, а не пропорционални, и пряка връзка между резултатите в едните и другите е  недопустимо да се прави. Премиерът Борисов вероятно е прав като коментира, че въпреки втората позиция на кандидата й на първия тур в президентските избори, управляващата партия ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, защото кандидатът, спечелил първия тур, не е издигнат от БСП, а от инициативен комитет, и социалистите само го подкрепят. Фактът, че за Радев са гласували не само симпатизанти са социалистите, а дори и симпатизанти на ГЕРБ, се признава от него самия. Това го знаят и в БСП, и затова лидерът й Корнелия Нинова на този етап упорито отклонява да отговаря на въпроси за парламентарни избори и се ограничава да коментира само шансове за втория тур на президентските.

Но на този етап е труден за прогнозиране и самият втори тур на изборите. Едва ли някой би се наел да каже със сигурност как на него ще се произнесе, например, електоратът на „Обединени патриоти“, след като кандидатът им Каракачанов ясно заяви, че няма да му препоръчат да гласува за когото и да било. Все пак, може да се очаква, че част от гласовете на „патриотите“ ще отидат за кандидата на ГЕРБ, защото част от тях подкрепят тази партия в изпълнителната власт. От реформаторите казват, че на втория тур ще подкрепят кандидата на ГЕРБ, но за част от тях това не важи. В полза на подкрепяния от социалистите кандидат с висока доза сигурност ще отидат гласовете, дадени на първия тур за Пламен Орешарски, подкрепен от ДПС, но и тази сметка е условна. Дори и защото не знаем, след неизбежните разочарования и опашките пред изборните урни на 6 ноември, дали високата активност на първия тур би се повторила на втория. Сериозните неизвестни след първия тур правят прогнозите за окончателната развръзка на предстоящия балотаж изключително трудни. Толкова трудни, че най-добре е да се въздържим от такива до 13 ноември. / БНР

Читайте
новости: