БНР: Очакванията за по-добри отношения с Русия остават и след посещението на премиера Борисов в Москва

Премиерът Бойко Борисов направи на 30 май посещение в Москва. Предвиждаше се то да продължи и днес, но беше съкратено с обяснение за неотложни задачи на Борисов в София. Явно и дневният ред на разговорите е бил изчерпан, иначе щеше да се говори за прекратяване на визитата.

Преди няколко дни, след разговори с президента Румен Радев в Москва, президентът Владимир Путин беше изразил очакване за „възобновяване на пълноформатните руско-български отношения“. Сега, след срещата си с премиера Борисов, Путин коментира, че разговорите им са били „доста резултатни“. И руската, и българската страна изказаха съжаление, че проектът за газопровод Южен поток през България е бил прекратен, но същевременно и очакване да се намери някаква формула за включване на България в доставките на руски газ за Европа. Изразеното миналата седмица пожелание на президента Румен Радев за преки доставки на руски газ за България не бе разглеждано, но руската страна изрази склонност за разклонение от газопровода „Турски поток“ към България. Една медия в София коментира това обстоятелство под заглавие „ Путин ни „прости“ и „Турски поток“ завива към България“, но не е така. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че всъщност договорка за газови доставки към България чрез “Турски поток“ няма, а има желание на София да получи разклонение и много въпроси откъде да мине то и през какви граници. Както и досега, Москва продължава да твърди, че осъществяването на подобен проект е невъзможно без определени гаранции от страна на Еврокомисията и на България.

ТАСС предаде, че за срещата на руския премиер Дмитрий Медведев с Бойко Борисов е съдействал шефът на руската „Лукойл“ Вагит Алекперов. Наистина визитата на Борисов в Москва стана по покана на президента Путин, но дори така е странно, че премиерските разговори не са били предварително програмирани. Премиерите не разговаряха конкретно за осъществяване на дълго отлаганата 16-а сесия на Междуправителствената комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество, за което стана дума в разговора на Медведев с президента Радев миналата седмица. Медведев посочи, че е дошъл моментът да се обсъждат отделни параметри от търговско-икономическото сътрудничество, енергетиката, туризма и транспорта, а от това може да подразбираме, че двете страни не са ориентирани към „опрощавания“, а към прагматично преодоляване на проблемите, които затрудниха отношенията им през последните години.

Визитата на Борисов в Москва се свързваше и с очаквания за нещо ново около съдбата на замразения проект за втора българска атомна централа в Белене. Президентът Путин каза, че руската страна е готова да се върне към проекта за строителство на АЕЦ „Белене“, а Борисов, че в момента България разполага с два реактора и с площадка на централата и иска проектът да работи на пазарен принцип. „Росатом“ потвърди, че ще продължи доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, както и подпомагането при модернизацията на тази централа за продължаване на срока на експлоатация на шестия й енергоблок. Тези позиции обаче не представляват някаква новост и ако такава има, може да я очакваме евентуално след като българският парламент гласува предложение на правителството за рестарт на проекта АЕЦ „Белене“. Така или иначе, съвпадение на интереси има, защото „Росатом" е готов да участва в търг за дял в проекта на пазарен принцип.

Намеренията и за газопровода „Южен поток“, и за АЕЦ „Белене“ са съвпадащи и обнадеждаващи, но и след визитата на премиера Борисов в Москва реализацията им остава в сферата на добрите очаквания. / БНР

Читайте
новости: