Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Как седмата среща на 16+1 изведе България отново в световните новини

Как седмата среща на 16+1 изведе България отново в световните новини

Приключилото в неделя четиридневно посещение на китайския премиер Ли Къцян в България е сред основните теми на националните медии днес. На преден план повечето от тях поставят идеята на премиера Бойко Борисов бъдещият център за партньорство между 16-те държави от Централна и Източна Европа и Китай да бъде оглавен от Лиляна Павлова, досегашен министър за българското председателство на Съвета на ЕС. Визитата на Ли Къцян стана обект и на повишено внимание в световните медии, а покрай него седмица след приключване на ротационното й председателство на ЕС, България отново попадна в световните новини.

Повишеното внимание в света визитата предизвика не само като първа на китайския премиер в България след формирането на новото правителство в Пекин, но и като първа спирка от неговата европейска обиколка. Освен това, тя и съпътствалата я седма среща на върха на инициативата 16+1 съвпаднаха с момент на напрежение между ЕС и САЩ заради противоречия в икономическата област. На срещата се говореше за възходящо развитие на промишлени, икономически, финансови и други бизнес отношения на Китай с една част от ЕС в лицето на Централна и Източна Европа. Основателно или не, тези съвпадения предизвикаха определени опасения. Именно поради това и китайският, и българският премиер сметнаха за необходимо категорично да заявят, че 16+1не е насочена срещу никого в света и няма да навреди на отношенията с ЕС. Към това Ли Къцян добави, успокоително за някои резервирани в самия ЕС страни, че "Китай не цели да разделя Европейския съюз чрез срещите си със страни от Централна и Източна Европа във формата 16+1". След срещата си на четири очи с българския премиер Борисов Ли Къцян уточни, че Китай възприема ЕС като важна сила в глобалния просперитет, приветства обединена Европа и ще следва пазарните правила и законите на ЕС. Съзвучно изявление направи и премиерът Борисов изтъквайки, че България има възможност да развие промишлени, икономически, финансови и други бизнес отношения с Китай на прагматична основа и спазвайки европейските правила.

Тезата, че инициативата между Китай и страните от Централна и Източна Европа не разделя, беше подкрепена и от премиера на Хърватия Андрей Пленкович, който даде като конкретен пример инфраструктурен проект на неговата страна, който се изпълнява от китайска фирма и подпомага за свързаността в региона. В потвърждение на искреността на тези уверения седмата среща на инициативата 16+1 реши да бъде създаден Глобален център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай, в чиито рамки държавите от инициативата да проучат как сътрудничеството им най-добре да отговаря на правилата на ЕС.

За България в частност посещението на китайския премиер има и висока двустранна стойност. София се възползва от нея за да предяви очаквания за по-ефективни и рационални отношения с Китай не само в енергетиката и транспортните инфраструктурни проекти, а и в промишлеността, високите технологии, земеделието и туризма. В знак на съпричастност с тези очаквания китайският премиер се е ангажира лично да съдейства за успешен край на проекта АЕЦ "Белене". / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.