"Независимая газета": "Турски поток" неизбежно ще стане български

Проектите за газови хъбове в Европа никнат като гъби след дъжд, констатира руският в. "Независимая газета" и прогнозира в заглавие: "Турски поток" неизбежно ще стане български".

България е готова да приеме втората тръба от "Турски поток" и брои дните до момента, когато ще се нареди сред газовите хъбове на Европа. Страната откри нова отсечка от транзитния газопровод, разчитайки на газ от Турция, Азербайджан и Русия. Представители на Европейската комисия подкрепиха на думи плановете на София, посочва вестникът, цитиран от БТА.

Изданието коментира откритото на 3 август разширение на транзитния газопровод за Турция с 20-километрова отсечка от компресорната станция "Лозенец" до село Недялско. С изграждането му България вече може да получава газ от Турция, Азербайджан, Русия "и от всички от Южния газов коридор. С нея ще пренасяме 16 милиарда кубични метра газ в двете посоки. Останали са 11 километра, но сме готови и за тяхното изграждане след подписването на договора", заяви тогава премиерът Бойко Борисов.

Според експерти, цитирани в "Независимая газета", Русия изобщо не е имала друг вариант, освен да обърне втората тръба от "Турски поток" към България.

"Ако говорим, че "Турски поток" ще влезе в съществуващата вече газотранспортна система на България просто в реверсен режим, това е неизбежност - твърди аналитикът Сергей Правосудов. - Ако пък говорим, че трябва да има някакъв допълнителен маршрут, който да влезе през морето директно в България, засега изобщо не става дума за това", уточнява той.

"Поначало неизбежен вариант" е било според него да се натоварят в реверсен режим газотранспортните мощности, които няма да се използват, щом "през Украйна ще се помпа по-малко газ". За целта трябва само да се изгради свързващо звено между България и Сърбия, казва Правосудов.

Щом вече има работеща инфраструктура, която се нуждае само от малко допълнение, няма смисъл да строиш до нея от нулата нова тръба - нещо икономически нецелесъобразно, посочва експертът. Според него този вариант не носи и политически рискове.

"Политически рискове има винаги, щом се строят нови мощности, ако пък се задействат старите, вече няма такива", заявява той.

Ако се разгледат различните варианти за маршрути, България е най-слабата брънка - точно заради политическите рискове, смята обаче бизнес анализаторката Ирина Капитанова. Има риск България рязко да смени позицията си при евентуална обща смяна на нагласите в ЕС, напомня тя.

Рисковете за всички европейски проекти са общи - "това са антируските санкции и натискът върху Европа от страна на САЩ", коментира икономистът Никита Исаев.

"Президентът на САЩ Доналд Тръмп също се стреми да заеме мястото си на европейския газов пазар и го прави доста агресивно - обяснява той. - И ако напрежението нарасне, властите на ЕС може да жертват интересите на България в името на европейските", смята руският наблюдател.

Читайте
новости: