Политизирането на енергийните проекти поражда проблеми в сектора

Политизирането на проектите в областта на енергетиката е крайно време да се намали – около това мнение се обединиха енергийни експерти от България, Турция, Сърбия и Русия на дискусия в София за развитието на газовите проекти на Балканите.

Димитър Щерев, старши експерт в „Булгартрансгаз“, определи строящия се газопровод „Турски поток“ като важен за България и за българската икономика. Според него, включвайки се в продължаването му, България ще си върне транзита и припомни, че от 1 януари 2020 г. точката на подаване на газ към страната ни се изменя и природният газ ще започне да преминава от Турция през България и после през сръбска територия.

Бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров коментира, че първото, което трябва да направи България, е да формулира дългосрочната си енергийна политика, а не всяко правителство да започва отначало. В интервю за Радио България Овчаров призна, че заради недалновидна политика България е загубила много с прекратяването на проекта Южен поток:

Турция си изигра картите за сметка на България. Това, което България загуби, мина през Турция. Така че вместо България да бъде енергиен хъб на Балканите, в такъв бавно и сигурно се превръща Турция.

Овчаров припомни мащабните проекти като „Набуко“, „Южен поток“, АЕЦ „Белене“, с които страната плануваше да се превърне в енергиен център на Балканите и подчерта политичическите аспекти на техния неуспех:

България беше енергиен център. Тогава всички ни завиждаха. За съжаление след това, като резултат от недобре обмислени политически решения и поддаване на геополитически натиск, тези проекти бяха спрени. Сега природният газ вместо от България да отиде в Турция, от Турция идва в България.

Волкан Йоздемир, председател на турския Институт за енергийни пазари и политики, също акцентира върху темата за политическия нюанс на големите енергийни проекти.

България преди пет години под натиска на ЕС се отказа от „Южен поток“. За нас стана добре, защото това роди проекта „Турски поток“. Но сега отчасти Гърция и най- вече България, ако пак под натиска на ЕС бъдат възпрепятствани да взимат газ от “Турски поток 2” и да участват в него, то тези Балкански страни ще преживеят големи конфликти между собствените си национални интереси и изискванията на Брюксел. За да може това противопоставяне да се сведе до минимум, може би не трябва така дословно да се вслушват в ЕС.

Турция си партнира сериозно с Русия, за да може да осъществи проекта „Турски поток“ с мисъл за енергийната сигурност на Балканите и в Югоизточна Европа, посочи Йоздемир и допълни, че енергийната сигурност е много скъпа услуга.

И за Алексей Гривач, зам.-директор на руския фонд за Национална енергийна сигурност, основният проблем на европейските газови пазари и на балканския е политизирането. Руският газ е възможност за Европа да разнообрази енергийните доставки, бе категоричен той.

Газовият бизнес е сектор с дългосрочно развитие. Той разчита на десетилия, не е отрасъл, който показва своите ефекти от днес за утре. За развитието на тези проекти е нужно мого доверие, политическа решителност и добра инфраструктура, подчерта Гривач в интервю за Радио България.

Главният редактор на сръбския „Балкан магазин“ Йелица Путниковичкоментира, че „Турски поток“ е важен промишлен проект в Сърбия, който ще осигури на страната й енергийна сигурност в бъдещето. / БНР

Читайте
новости: