Дни на японската култура в България

Ако все още не сте посетили някое от многобройните събития от програмата на 29-ите Дни на японската култура в България, може да го направите до края на ноември. Фестивалът Aniventure Comic Con, изложби, посветени на традиционни японски изкуства като темари, кири-е и икебана, са само част от събитията, обогатили културния ни живот до момента. Публиката дълго ще помни постановката на японската опера „Аленото ветрило“ на сцената на Държавната опера в Стара Загора.

Подробности научаваме от г-ца Мисаки Нишимура, аташе в културния отдел към посолството на Япония в България:

Маестро Шунго Морияма е постоянен гост на сцената на Софийската филхармония, но има активни творчески контакти с операта в Стара Загора. „Аленото ветрило“ се поставя за първи път на българска сцена под неговото диригентство. Операта е по мотиви от средновековния военен епос „Хейке Моногатари“. Темите, които засяга, са общочовешки. Композиторката Кумико Танака също присъстваше на спектакъла. В музиката си тя е съчетала модерното и традиционното японско звучене.

За шести път Детският хор на БНР ще участва в Дните на японската култура в България. Концертът ще се състои на 18 октомври в Аулата на СУ „Климент Охридски“ под диригентството на маестра Венеция Караманова. Съставът е носител на почетен диплом за изключителен принос за културните връзки, взаимното разбирателство и приятелство между Япония и България.

В програмата на Дните на японската култура има още музикални събития, като концертът на група Shamipia (06.11) и класическия концерт за цигулка, чело и пиано в изпълнение на семейство Асакава и Юсуке Хосака, студент в класа по пиано на проф. Жени Захариева (23.11).

Заради любовта си към Страната на изгряващото слънце една българка се насочва към древното изкуство Темари, което комбинира геометрия и бродерия. Представлява изработка на декоративни топки, които се подаряват по официален повод. В съвременността майстори на Темари се срещат рядко, дори в Япония. Рали Донева-Коева е сертифициран член на Японската темари асоциация, а нейните произведения ще могат да се видят във варненския Дом на архитекта от 30.10 до 12.11.

В първите дни на ноември (01-07.11) в столичната галерия „Сан Стефано“, може да бъде разгледана изложбата „Чаят – мост между изкуството и природата“. Към събитието ще има и съпътстващи лекции и презентации. Мисаки Нишимура обяснява принципите на традиционната чаена церемония:

Калиграфският свитък е важен елемент от подредбата на японската чаена стая. Той носи посланието на домакина на срещата към неговите гости. Чаената стая е едно почти сакрално пространство, в което човек е призован да се отърси от грижите и дребнавостите на ежедневието и да пречисти съзнанието си. Обикновено входът на традиционните чаени стаи е толкова нисък, че човек трябва да влезе едва ли не пълзешком. Идеята е участниците в церемонията да бъдат призовани към смирение. В миналото самураите, дори самият шогун, са оставяли оръжията си на входа, за да демонстрират равенството и уважението към ближния. Днес в чаената стая се влиза без тежък грим и бижута. Основните принципи на церемонията са хармония, уважение, чистота и покой.

Догодина се навършват 110 години от установяването на официални двустранни контакти между Япония и България. Нашата култура е позната на японците в най-различни аспекти:

Когато чуят за България, много японци първо се сещат за киселото мляко и разнообразните сортове рози – казва Мисаки Нишимура. Освен това вашата страна се прочу в Япония с постиженията на сумистите Калоян Махлянов-Котоошу и Даниел Иванов-Аояма. Безспорно известни са автентичните фолклорни песни и танци, както и оперното изкуство на България. В момента Софийската опера и балет е на турне в Япония и отново получи изключително високи оценки за своето майсторство.

Мисаки Нишимура е от две години в България, преди това е изучавала езика ни година в Токио. Какво кара един човек да открие своето професионално поприще на другия край на земното кълбо?

Като млад стажант в японското външно министерство имах възможност да избирам между различни държави. Избрах да бъда дипломат-българист, защото регионът на Източна Европа и по-специално Балканите винаги ме е привличал с древната си култура и история. България бе първото ми желание и съм много щастлива, че то се сбъдна. / БНР

Читайте
новости: