Проблеми с разделението на властите четвърт век след демократичните промени в България

Една оспорвана среща на главния прокурор с изтъкнат бизнесмен от газовия бранш, проведена с посредничество на друг бизнесмен, който е активно замесен в политическия живот, тресе България вече втори месец. Напоследък споровете около казуса излязоха от сферата на конкретните обстоятелства, за да навлязат в сложните дебри на разделението на властите. Конституцията предполага строго разпределение на функциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт между съответните им институции, но явно в момента такова няма, ако съдим по ескалиращото напрежение между тях и вътре в тях.

През почивните дни пред журналисти главният прокурор Сотир Цацаров призова ясно да се регламентира с какви хора и как може да се среща не само той, но и всички представители на изпълнителната и законодателната власт. Освен това Цацаров отстоя, че не само главният прокурор, но и председателите на Върховния административен и на Върховния касационен съд трябва да са обект на някакъв механизъм на контрол. Според главния прокурор обаче, този механизъм може да бъде въведен не с промени в конституцията, както желае председателят на Висшия касационен съд, а само с допълнения към Закона за съдебната власт и Наказателния кодекс.

Изявленията на главният прокурор фактически оспорват компетентността на някои действия на ръководителя на Касационния съд, която институция е упълномощена да се произнася по конституционността на държавните актове. Допустимостта на действията на Лозан Панов преди дни оспори и президентът Румен Радев, като отказа да удовлетвори призива му да сформира специална комисия, която да се произнесе за допустимостта на оспорваната среща на главния прокурор с двама бизнесмени. Коментирайки поведението на председателя на Върховния касационен съд, Румен Радев заяви, че президентската институция не може да е заложник на лични интриги в съдебната система и призова нейните представители да се въздържат от политически коментари, а ако искат да бъдат политици, да напуснат съдебната система.

Неотзивчив към претенциите на председателя на Върховния касационен съд се показа и премиер Бойко Борисов. Той се съгласи да го изслуша на специална среща, но в присъствие на вицепремиера, отговарящ за съдебната реформа – Екатерина Захариева, и на правосъдния министър Цецка Цачева. След срещата Борисов не направи изявление, Цачева изрази несъгласие с оценката на Панов, че досегашните промени в съдебната система са „мимикрия на реформа“, а Захариева го призова да бъде по-конкретен.

От някои изявления на председателя на Касационния съд може да се съди, че недоволството му няма да спре дотук, и независимо от досегашните си несполуки ще занимае с аргументите си и парламентарно представените сили. Въпросите, свързани с разделението на властите, са твърде сложни за обикновения българин и той едва ли разбира в дълбочина скандалния дебат. Фактът обаче, че този дебат се води на толкова високо равнище вече толкова време без определен резултат, го кара да следи нещата с високо внимание и любопитство. Вероятно и с известно раздразнение от това, че за вече повече от четвърт век след демократичните промени, в разделението на властите на България продължава да има проблеми. / БНР

Читайте
новости: