Военното обучение формира патриотизма у младежите, категоричен е министърът на отбраната Красимир Каракачанов

Задължителната наборна служба в България отпадна напълно от 1 януари 2008 г., когато Парламентът прие промените в Закона за отбраната и въоръжените сили и от тази дата армията стана изцяло професионална. От тогава започнаха и полемиките за състоянието на Българската армия и проблема със системния недостиг на военни кадри.

Президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Румен Радев формулира актуалните проблеми в армията така: липса на съвременна техника и въоръжено оборудване, липса на средства за пълноценна бойна подготовка, нисък социален статус на военнослужещите и застрашителен отлив на личен състав. Ще следя за своевременно разработване на програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили „2030“ и актуализация на Националния план за повишаване разходите за отбрана на 2 % от брутния вътрешен продукт до 2024 г, заяви днес държавният глава при отчета на първата година от мандата си.

Недостатъчното финансиране на армията през последните години доведе до недостиг на военнослужещи от порядъка между 25 и 30% от необходимите кадри в отбраната и въоръжените сили. Начална заплата от около 650-700 лева за професионален войник не предизвиква интерес у младите българи. Правителството се зае сериозно с този казус, като вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов излезе с предложение за въвеждане на доброволна служба за младите хора в България. Той е категоричен, че не се е отказал от намеренията си за връщане на казармата, а въвеждането на доброволната служба би било първа крачка в това отношение. Според Каракачанов, незаетите места в системата на отбраната в национален мащаб са 5500, а за справяне с кадровия проблем са отделени 30 млн. лв. Министърът предлага въвеждането на швейцарската система, при която има кратко обучение на всички, в рамките на шест месеца, а след това те да влизат в резерв и да опресняват знанията и подготовката си, както и увеличаване на часовете по военното обучение в училищата:

Тези пет часа военно обучение в училищата съдържат само теоретично- исторически въпроси и не са достатъчни, за да добият младите хора реална представа какво е военната служба и какво е необходимо да знаят при военни конфликти, използване на огнестрелно оръжие, оказване на първа помощ и др. Според мен, часовете в училище по военно обучение трябва да се увеличат и да имат практическа насоченост. Военното обучение формира патриотизма у младежите. От новата учебна година ще разработваме пилотно този проект, особено в градовете, в които има военни училища или големи гарнизони с подготвени офицери, които ще могат да влязат в ролята на преподаватели.

Пред Радио България министър Каракачанов коментира идеята си за доброволна военна служба:

По отношение на наборната служба в обществото има дебат. На този етап е по-реалистично да предложим нещо, което го има и в програмата за управление на коалицията ГЕРБ- ПФ, а именно въвеждането й на доброволен принцип. Всички български граждани навършили 18 години, които имат желание, може да получат военно обучение в рамките от 6 до 9 месеца, след което да се връщат към нормалните си занимания.

Всички държави, в които задължителната наборна служба е отменена и съществува само професионална армия, имат проблеми с окомплектоването на личния си състав, категоричен е Красимир Каракачанов.– Този проблем няма как да бъде решен, ако не се върне задължителната наборна служба. Има много страни като нашите съседи от Балканите Гърция и Турция, в които задължителната служба продължава да функционира. Има други държави в Европа, като Австрия, в които също има задължителна казарма, а в Швеция и Финландия от миналата година върнаха наборната служба като задължителна – процес, който според Каракачанов е необратим. / БНР

Читайте
новости: