Промени в Закона за вероизповеданията породиха напрежения с Турция

Късно снощи бе съобщено, че външният министър Екатерина Захариева е наредила посланикът на Анкара в София Хасан Улусой да бъде извикан във Външното министерство по повод твърдение на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Анкара се е намесила в изготвянето на поправките на Закона за вероизповеданията в България. Захариева вече бе обсъдила проблема в телефонен разговор с колегата си, а пресцентърът на ведомството бе заявило, че „България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана“.

Последва искане на участващата в управлението партия ВМРО парламентът да изслуша по темата външния министър. По отношение на казуса има не само висока политическа, но и висока обществена чувствителност, за която красноречиво свидетелство са заглавия в печата като „България променя религиозния си закон по искане на Турция“ (в. „Сега“) и „Турски министър се похвали, че се преборил с България да не забрани парите от Анкара за мюсюлманите“ (в. „24 часа“).

Заслужава да се отбележи обстоятелството, че самото мюфтийство в България приветства приетите законови поправки. Те не само разсрочват задълженията на мюсюлманското вероизповедание към българската държава за десет години напред, но и оставят възможността освен държавна субсидия, то да получава финансиране от чужбина.

Напрежението избуя дни преди местните избори в Турция и в момент на напрегната предизборна ситуация в България около предстоящия след два месеца вот за депутати в Европейския парламент. Пак в предизборна обстановка – преди две години през март 2017 г., в навечерието на парламентарните избори в България и на референдума в Турция, София привика за консултации посланика си в Анкара Надежда Нейнски зарадиизказвания на турски министър в подкрепа на определена българска партия, възприети като намеса във вътрешните работи. В деня на привикването кмет в Югозападна Турция призова българските изселници там да гласуват на 26 март така, че турците в България да станат по-мощни, а езикът им – официален. Политически наблюдатели тогава коментираха, че „засилената безпардонност на турски официални и неофициални лица срещу суверенитета на България“ е предизвикала серия от контрамерки на български институции.

Епизод на силно напрежение предизвика през август 2013 г. и едно неофициално посещение на турския вицепремиер Бекир Боздаг, за което българското външно министерство бе уведомено само от посолството на Анкара в София и до което български журналисти не бяха допуснати. Вицепремиерът тогава каза, че „архитектурните паметници от османско време са в окаяно състояние и Анкара ще поиска да получи възможност да се грижи за тях“, но по този повод министърът на културата Петър Стоянович заяви, че въпросът с вакъфските имоти е уреден като проблем между Царство България и Османската империя още през 1909 г. и с това нещата са приключени.

Честотата, с която епизодите на напрежение между София и Анкара възникват не е голяма, но остротата им и високата обществена чувствителност към тях им дава сила, способна да предизвика сериозни смущения в иначе добрите двустранни отношения. Последният епизод е все още в развитие и за реалните му последици тепърва ще съдим. / БНР

Читайте
новости: